Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 11

За погребението на дванайсетте крале и за пророчеството на Мерлин, че Балин ще нанесе Пагубния удар

И тъй, на погребението на крал Лот дошла кралица Маргауз с четиримата си синове — Гауейн, Агравейн, Гахерис и Гарет. Дошли също и крал Уриенс, баща на сър Юуейн, и жена му, Вълшебницата Морган, сестра на крал Артур. Всички те дошли на погребението.

И крал Артур наредил да направят гробницата на крал Лот по-разкошна, отколкото на всички останали крале, и отредил място за нея до своята собствена. После Артур наредил да излеят от бронз и мед дванайсет фигури с образа на дванайсетте крале и да ги покрият отгоре със злато. И всяка фигура държала восъчна свещ, която горяла ден и нощ. А крал Артур бил изобразен изправен над тях с гол меч в ръка и лицата на всичките дванайсет фигури имали изражение като на победени мъже.

Всичко туй направил Мерлин чрез тайното си изкуство и рекъл на краля:

— Когато умра, тези свещи няма да горят повече и скоро след това ще почнат приключенията, додето най-подир бъде намерен Светия граал[1].

И рекъл също на Артур:

— Балин, достойният рицар, ще нанесе Пагубния удар[2], заради който ще ви сполети страшно отмъщение.

— А къде са Балин, Балан и Пелинор? — запитал крал Артур.

— Колкото до Пелинор — отвърнал Мерлин, — скоро ще го срещнете отново. Колкото до Балин, и той няма да се забави много дълго, ала другият брат ще си иде и вие не ще го видите вече.

— Кълна се — рекъл крал Артур, — те са двама чудесни рицари и особено Балин, защото надминава по храброст всички рицари, които познавам, и голям дълг имам към него.

— Сър — рекъл Мерлин, — внимавайте да пазите добре ножницата на Екскалибур, защото, додето тя е на вас, не ще загубите кръв, колкото и рани да имате.

(По-късно Артур дал ножницата на сестра си, Вълшебницата Морган, понеже имал голямо доверие в нея, ала тя обичала друг рицар повече от съпруга си, крал Уриенс, и от крал Артур. И тъй като искала да убият брат й Артур, поръчала да направят с магия друга подобна ножница и дала истинската ножница на Екскалибур на своя любим. Името на този рицар било Аколон и той след време едва не убил крал Артур[3].) После Мерлин разкрил на крал Артур, че ще стане голяма битка при Солсбъри и че собственият му син Мордред ще се бие против него[4]. Казал му също, че Багдемагус му е братовчед и роднина на крал Уриенс.

Бележки

[1] Светия граал — според апокрифни християнски писания, когато Христос бил пронизан на кръста от копието на римския войник Лонгин, Йосиф Ариматейски събрал в бокала, от който Синът Божи пил на Тайната вечеря, част от кръвта му. Артуровските легенди разказват как, след като Йосиф Ариматейски занесъл Граала в Англия, той станал обект на рицарски приключения — търсенето на Светия граал. Граалът е символ на душевна и телесна чистота и може да бъде намерен само от рицар, чист от всякакви пороци и прегрешения (вж. Книга тринайсета, четиринайсет и седемнайсета). Мотивът за търсенето на Граала е разпространен в много други средновековни романси и е тема на Вагнеровата опера „Парсифал“.

[2] Пагубния удар — също е свързан с легендата за Граала.

[3] Вж. Книга четвърта, глава 8–11.

[4] Вж. Книга двайсет и първа, глава 4.