Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Книга дванайсета
Глава 1
Как сър Ланселот в безумието си грабнал меч и се сражавал с един рицар и как скочил в едно легло
Сега да оставим за известно време сър Ектор и сър Персивал и да разкажем за сър Ланселот, който понесъл и изтърпял много тежки неволи, скитал в безумството си от място на място, хранел се с плодове и каквото намерел и две години пил само вода. И нямал той други дрехи освен дълга риза.
И както се лутал така насам-натам, сър Ланселот стигнал до една тучна ливада, дето се издигал шатър. И на едно дърво наблизо висял бял щит и два меча висели до него, а две копия били подпрени на ствола. И като видял мечовете, сър Ланселот се втурнал към единия, грабнал го в ръка и го изтеглил от ножницата. Сетне започнал да блъска по щита, та ударите проехтели из ливадата, сякаш десет рицари се сражавали.
Тогава се приближило едно джудже, скочило върху сър Ланселот и искало да измъкне меча от ръката му. Ала сър Ланселот го хванал за раменете и го хвърлил на земята, та едва не му счупил врата. И в миг джуджето се развикало за помощ.
И тозчас излязъл напет рицар, богато облечен в червени дрехи, обточени с кожа. И като видял сър Ланселот, решил, че той сигурно е безумец, та му заговорил любезно:
— Добри ми човече, остави този меч, защото, струва ми се, ти се нуждаеш повече от сън и топли дрехи, нежели от бой с меч.
— Колкото до това — рекъл сър Ланселот, — не се приближавай твърде насам, защото, ако се приближиш, ще те убия.
Като чул това, рицарят се прибрал в шатъра. И там джуджето бързо му помогнало да се въоръжи, защото рицарят смятал със сила и мощ да отнеме меча от сър Ланселот. Ала щом той излязъл от шатъра с меч в ръка, сър Ланселот начаса го съгледал, втурнал се върху му с такава сила и му нанесъл такъв удар по шлема, че мозъкът на рицаря се разтресъл, а мечът на Ланселот се строшил на три части. В миг рицарят рухнал като мъртъв на земята и кръв шурнала от устата, носа и ушите му.
Тогава сър Ланселот се втурнал в шатъра и се хвърлил в топлата постеля. А там лежала една дама и тя си грабнала ризата и избягала навън. И щом видяла своя възлюбен да лежи като мъртъв на земята, заплакала и заридала като безумна. Ала от виковете й рицарят дошъл на себе си и едва-едва отворил очи. После я запитал къде е безумецът, който му нанесъл такъв удар, и рекъл:
— Защото такъв удар до днес никой не ми е нанасял.
— Сър — рекло джуджето, — не бива да му сторите зло, защото той е човек безумен. И не се съмнявайте, че е бил твърде достоен мъж и е изгубил разсъдъка си от някаква голяма скръб. Струва ми се — продължило джуджето, — че твърде прилича на сър Ланселот, защото съм го виждал на големия турнир в Лоназеп.
— Да пази Бог благородният рицар сър Ланселот да е изпаднал в такава беда — рекъл рицарят. — Ала който и да е, не ще му сторя зло.
Името на този рицар било Блиант. И той рекъл на джуджето:
— Яхни коня и върви бързо при брат ми сър Селивант в Белия замък и му разкажи какво приключение ми се е случило. И заръчай му да докара носилка с коне, та с нея да занесем този рицар в моя замък.