Томас Малори
Смъртта на Артур (342)

Глава 1

Как сър Ланселот в безумието си грабнал меч и се сражавал с един рицар и как скочил в едно легло

Сега да оставим за известно време сър Ектор и сър Персивал и да разкажем за сър Ланселот, който понесъл и изтърпял много тежки неволи, скитал в безумството си от място на място, хранел се с плодове и каквото намерел и две години пил само вода. И нямал той други дрехи освен дълга риза.

И както се лутал така насам-натам, сър Ланселот стигнал до една тучна ливада, дето се издигал шатър. И на едно дърво наблизо висял бял щит и два меча висели до него, а две копия били подпрени на ствола. И като видял мечовете, сър Ланселот се втурнал към единия, грабнал го в ръка и го изтеглил от ножницата. Сетне започнал да блъска по щита, та ударите проехтели из ливадата, сякаш десет рицари се сражавали.

Тогава се приближило едно джудже, скочило върху сър Ланселот и искало да измъкне меча от ръката му. Ала сър Ланселот го хванал за раменете и го хвърлил на земята, та едва не му счупил врата. И в миг джуджето се развикало за помощ.

И тозчас излязъл напет рицар, богато облечен в червени дрехи, обточени с кожа. И като видял сър Ланселот, решил, че той сигурно е безумец, та му заговорил любезно:

— Добри ми човече, остави този меч, защото, струва ми се, ти се нуждаеш повече от сън и топли дрехи, нежели от бой с меч.

— Колкото до това — рекъл сър Ланселот, — не се приближавай твърде насам, защото, ако се приближиш, ще те убия.

Като чул това, рицарят се прибрал в шатъра. И там джуджето бързо му помогнало да се въоръжи, защото рицарят смятал със сила и мощ да отнеме меча от сър Ланселот. Ала щом той излязъл от шатъра с меч в ръка, сър Ланселот начаса го съгледал, втурнал се върху му с такава сила и му нанесъл такъв удар по шлема, че мозъкът на рицаря се разтресъл, а мечът на Ланселот се строшил на три части. В миг рицарят рухнал като мъртъв на земята и кръв шурнала от устата, носа и ушите му.

Тогава сър Ланселот се втурнал в шатъра и се хвърлил в топлата постеля. А там лежала една дама и тя си грабнала ризата и избягала навън. И щом видяла своя възлюбен да лежи като мъртъв на земята, заплакала и заридала като безумна. Ала от виковете й рицарят дошъл на себе си и едва-едва отворил очи. После я запитал къде е безумецът, който му нанесъл такъв удар, и рекъл:

— Защото такъв удар до днес никой не ми е нанасял.

— Сър — рекло джуджето, — не бива да му сторите зло, защото той е човек безумен. И не се съмнявайте, че е бил твърде достоен мъж и е изгубил разсъдъка си от някаква голяма скръб. Струва ми се — продължило джуджето, — че твърде прилича на сър Ланселот, защото съм го виждал на големия турнир в Лоназеп.

— Да пази Бог благородният рицар сър Ланселот да е изпаднал в такава беда — рекъл рицарят. — Ала който и да е, не ще му сторя зло.

Името на този рицар било Блиант. И той рекъл на джуджето:

— Яхни коня и върви бързо при брат ми сър Селивант в Белия замък и му разкажи какво приключение ми се е случило. И заръчай му да докара носилка с коне, та с нея да занесем този рицар в моя замък.