Томас Малори
Смъртта на Артур (155)

Глава 35

За великолепните тържества и какви служби били раздадени в деня на сватбата, а също и за двубоите на този празник

И тъй, когато наближил Архангеловден, в Кинкенадон пристигнали лейди Лионес, владетелката на Гибелния замък, и сестра й, девицата Линет, придружени от сър Грингамор, защото той бил поел опеката над тези дами. И тогаз крал Артур заръчал да ги настанят както подобава. И на Архангеловден кентърбърийският архиепископ с голяма тържественост извършил брачния обред между сър Гарет и лейди Лионес.

И крал Артур накарал Гахерис да се венчае за Свирепата девица, лейди Линет, и накарал също сър Агравейн да се венчае за племенницата на лейди Лионес, чието име било лейди Лорел^[1].

И когато сватбеният обред свършил, дошъл Зеления рицар, сър Пертолеп, е трийсет рицари и се заклел навеки във васалска вярност и подчинение на сър Гарет заедно с рицарите си. И сър Пертолеп рекъл:

— Моля ви на този празник да ме направите свой шамбелан^[2].

— На драго сърце — отвърнал сър Гарет, — щом ви се нрави такава скромна служба.

Сетне дошъл Червения рицар с шейсет рицари и се заклел навеки във васалска вярност и подчинение на сър Гарет заедно с рицарите си. И сър Перимон помолил сър Гарет да го направи свой главен управител на този празник.

— Тъй да бъде — рекъл сър Гарет, — и по-висока служба да бяхте поискали, щях да ви я дам.

После дошъл сър Персант Сини със сто рицари и се заклел навеки във васалска вярност и подчинение и обещал, че всички тези рицари ще му служат и земите им ще му бъдат подвластни. И помолил той сър Гарет да го назначи за свой главен блюдоносец на тържеството.

— Тъй да бъде — рекъл сър Гарет, — и по-висока длъжност да бяхте поискали, пак бих ви я дал.

Сетне дошъл херцог Де ла Рус със сто рицари и се заклел във васалска вярност и подчинение на сър Гарет, а също и че земите им ще му бъдат подвластни навеки. И помолил той сър Гарет да го назначи за свой виночерпец на тържеството.

— Тъй да бъде — рекъл сър Гарет. — Бих ви дал и повече.

После дошъл Червения рицар от Червените ливади, сър Железни, и довел триста рицари и се заклел във васалска вярност и подчинение и заедно с рицарите си обещал земите им да му бъдат подвластни навеки. И помолил той сър Гарет да му позволи да реже месото на трапезата.

— Тъй да бъде — рекъл сър Гарет, — щом такова е желанието ви.

После дошли в двора трийсет дами, всичките вдовици, и довели със себе си голям брой прекрасни благородни девици. И те до една коленичили пред крал Артур и сър Гарет и разказали на краля как сър Гарет ги освободил от Печалната кула и как убил Кафявия рицар, наричан Безмилостни.

— И затова ние, а с нас и наследниците ни, навеки ще бъдем верни васали на сър Гарет от Оркни.

И тогаз кралете и кралиците, принцовете и графовете, бароните и безчет смели рицари седнали на трапезата. И трябва да знаете, че имало там най-различни и изобилни блюда, веселби и игри, и менестрелски песни, както бил обичаят по онова време. И три дни продължил устроеният турнир. Ала кралят не позволил на сър Гарет да се сражава заради младата му булка, тъй като, както се разказва във френската книга, лейди Лионес помолила краля да не разрешава никому, който е женен, да се сражава на този празник.

И тъй, през първия ден на турнира се прославил сър Ламорак Уелски, защото повалил трийсет рицари и извършил чудни бойни подвизи. И на същия този ден крал Артур въздигнал сър Персант Сини и двамата му братя до края на живота им за рицари на Кръглата маса и им дарил много земи.

На втория ден най-добре се сражавал сър Тристан и повалил четирийсет рицари и извършил чудни бойни подвизи. И на този ден крал Артур въздигнал сър Железни, Червения рицар от Червените ливади, до края на живота му за рицар на Кръглата маса и му дарил големи владения.

На третия ден се сражавал сър Ланселот от Езерото и повалил петдесет рицари и извършил такива чудни бойни подвизи, че всички се чудели и възхищавали от него. И на този ден крал Артур въздигнал херцог Де ла Рус до края на живота му за рицар на Кръглата маса и му дарил земи в изобилие.

Ала когато турнирът свършил, сър Ламорак и сър Тристан ненадейно си отишли, без да се обадят никому, и това дълбоко опечалило крал Артур и целия двор. И тъй, дворцовите тържества продължили цели четирийсет дни. А сър Гарет бил благороден рицар с кротък нрав и блага реч.

Тъй свършва този разказ за сър Гарет от Оркни, който се оженил за лейди Лионес от Гибелния замък. И сър Гахерис пък се оженил за сестра й, девицата Линет, която наричали Свирепата девица, а сър Агравейн се оженил за хубавицата лейди Лорел и крал Артур ги дарил с обширни и богати земи, та да живеят в охолство до края на дните си.

Следва VIII книга, която е първата книга за сър Тристан Лионски и в която се разказва кои били баща му и майка му, къде бил роден и отгледан и как бил посветен в рицарство.