Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 24

Как сър Тристан поискал Хубавата Изолда за крал Марк и как Тристан и Изолда пили от любовния еликсир

И ето че един ден крал Агуизанс запитал сър Тристан защо не иска обещания дар, тъй като се бил врекъл, че непременно ще му даде каквото пожелае.

— Сър — рекъл сър Тристан, — дойде време да ви кажа, затова чуйте молбата ми — искам да ми дадете дъщеря си Хубавата Изолда, ала не за мен самия, а за жена на вуйчо ми, крал Марк, защото тъй съм му обещал.

— Жалко — рекъл кралят, — всичките си владения бих дал, ала вие да се венчаете за нея.

— Сър, ако сторя това, ще се посрамя навеки на този свят, понеже ще престъпя клетвата си. Затуй, моля ви — рекъл сър Тристан, — изпълнете обещанието, което ми дадохте. И знайте, че то е да ми поверите Хубавата Изолда, та да я заведа в Корнуол и там да се венчае за вуйчо ми, крал Марк.

— Колкото за това — рекъл крал Агуизанс, — вземете я и правете с нея каквото искате. Ала помнете, че ако сте склопен сам да се ожените за нея, ще бъда по-доволен, а ако пък я дадете на вуйчо си, крал Марк, това си е ваша работа.

И тъй, накратко казано, Хубавата Изолда се приготвила да върви със сър Тристан, а лейди Брагуейн тръгнала като нейна главна придружителка заедно с много други.

И на прощаване кралицата, майка на Изолда, връчила на лейди Брагуейн, прислужницата на дъщеря й, и на Гувернал един еликсир и им наредила в деня на сватбата да дадат на крал Марк от това питие и той да пие за здравето на Хубавата Изолда.

— И тогава — рекла кралицата, — уверявам ви, че двамата ще се обичат цял живот.

И тъй, еликсирът бил поверен на лейди Брагуейн и на Гувериал.

Скоро след това сър Тристан отплавал с Хубавата Изолда. И веднъж, както седели те в каютата си, случило се, че ожаднели и съгледали златния фиал, който бил пълен с течност, прилична по цвят и вкус на старо вино.

Тогава сър Тристан взел фиала в ръка и рекъл:

— Господарко моя Изолда, ето най-хубавото питие, което някога сте пили и което вашата прислужница лейди Брагуейн и моят прислужник Гувернал са запазили за себе си.

И те се засмели и развеселили, а сетне всеки от двамата пил за здравето на другия и им се сторило, че никога не са опитвали такова сладко и вкусно питие. Ала щом питието проникнало в телата им, те се обикнали тъй силно, че любовта им нивга не ги напуснала ни в радост, ни в беда. Така се породила любовта между сър Тристан и Хубавата Изолда и тази любов живяла у тях до сетния им ден.

И тъй, продължили те плаването си, додето случайно наближили един замък, който се наричал Замъкът на сълзите, и спрели там да починат, понеже очаквали, че ще намерят добър подслон. Ала щом двамата със сър Тристан влезли в замъка, пленили ги, тъй като в този замък имало обичай, щом мине край него някой рицар с дама, да се сражава с господаря му, който се наричал Брюнор. И ако се случело Брюнор да победи, странстващият рицар и дамата му бивали убити, колкото и знатни да били. Ако ли пък странстващият рицар победял, тогава сър Брюнор и неговата дама трябвало да умрат. И този обичай бил много стар, затова замъкът се наричал Замъкът на сълзите.