Томас Малори
Смъртта на Артур (29)

Глава 1

Как една девица дошла с препасан на кръста меч да търси добродетелен мъж, който да го извади от ножницата

След смъртта на Утер Пендрагон управлявал синът му Артур, който дълго време водил тежки войни, за да покори цяла Англия, тъй като през онези дни в Англия имало много крале, а също и в Уелс, Шотландия и Корнуол.

И случило се веднъж, че когато крал Артур бил в Лондон, дошъл един рицар и му донесъл вест, че крал Риенс от Северен Уелс е събрал голямо множество и като нахлул в земите му, опожарявал страната и убивал преданите хора на краля.

— Ако това е вярно — рекъл Артур, — голям позор ще бъде за мен да не му се противопоставя със сила.

— Вярно е — рекъл рицарят, — аз сам видях пълчищата му.

— Добре тогава — рекъл кралят, — нека разгласят, че призовавам всички лордове, рицари и благородни воини да се явят в една крепост (наричали я по онова време Камелот^[1]), тъй като кралят ще свика общ съвет и ще уреди голям турнир.

И когато кралят пристигнал там със своите васали и всички се настанили според желанието си, дошла една девица, изпратена от великата Владетелка на острова Авалон^[2]. И щом се явила пред краля, тя му разказала от кого и как е била изпратена при него и с каква цел. Сетне свалила богато украсеното си с кожа наметало. И на кръста й бил препасан великолепен меч, на което кралят се зачудил и рекъл:

— Девице, защо сте препасали този меч? Не ви подхожда той на вас.

— Сега ще ви кажа — рекла девицата. — Този меч, с който съм препасана, ми причинява големи мъки и много неудобства. Само рицар може да ме освободи от него, ала трябва да бъде човек силен и добродетелен, чист от злоба, предателство и коварство. И ако намеря рицар, който да притежава всички тези добродетели, той ще може да изтегли меча от ножницата. Бях при крал Риенс, защото ми казаха, че при него имало добри и славни рицари, ала и той, и всичките му рицари се опитаха да изтеглят меча и не успяха.

— Много чудно е туй, ако е истина — рекъл Артур. — Аз сам ще се опитам да изтегля меча, без да си въобразявам, че съм най-добрият рицар тук. Пръв ще се опитам да сторя това само за да дам пример на всички свои васали, та и те един подир друг да се опитат след мен.

Тогава Артур хванал меча за ножницата и ремъка и задърпал с все сила, ала мечът не помръднал.

— Сър — рекла девицата, — няма нужда да дърпате с такава сила, защото онзи, комуто е съдено да го изтегли, ще стори това без много усилия.

— Право казвате — рекъл Артур. — Опитайте сега и вие, васали мои.

— Ала внимавайте да не сте опетнени от позор, предателство или коварство — рекла девицата, — защото усилията ви ще са напразни, тъй като рицарят трябва да бъде чужд на всякаква подлост и от благородна кръв по бащина и по майчина линия.

И тъй, повечето от лордовете на Кръглата маса, които били там, се опитали да изтеглят меча един след друг, ала никой не успял. Тогава девицата безкрайно се натъжила и рекла:

— Уви! Мислех, че в този двор са събрани най-добрите рицари, чисти от предателство и коварство.

— Кълна се — рекъл Артур, — че едва ли има на света по-добри рицари от моите, ала не им е отредено да ви помогнат и това ме наскърбява.