Томас Малори
Смъртта на Артур (370)

Глава 15

Как сър Галахад се сражавал с рицарите от замъка и премахнал злия обичай

Като чул тези думи, сър Галахад благодарил Богу и отново яхнал коня си. Ала не бил изминал и половин миля, и ето че съгледал в една долина здраво укрепен замък с дълбоки ровове, а наблизо течала широка река, наречена Севърн. И скоро срещнал престарял мъж и двамата се поздравили, а сетне Галахад го попитал как е името на замъка.

— Любезни сър — отвърнал той, — наричат го Замъка на девиците.

— Прокълнат е този замък — рекъл Галахад, — прокълнати са и всички в него, защото там няма милост и състрадание, а само жестокост и зло.

— И затуй съветвам ви, благородни рицарю, вървете си оттук.

— Сър — рекъл Галахад, — трябва да знаете, че назад няма да се върна.

После сър Галахад огледал добре въоръжението си, та да се увери, че нищо не му липсва, и вдигнал щит пред гърдите си. И ето че срещнал седем прекрасни девици, които му рекли:

— Благородни рицарю, твърде неразумно е, дето сте се отправили нататък, тъй като ще трябва да преминете оная река.

— А защо да не премина реката? — запитал Галахад.

И тъй, продължил той по пътя си и скоро срещнал един оръженосец, който му рекъл:

— Рицарю, знайте, че рицарите от замъка ви предупреждават и ви забраняват да вървите по-нататък, додето не им кажете какво желаете.

— Любезни сър — рекъл Галахад, — идвам да премахна злия обичай в този замък.

— Сър, ако възнамерявате да сторите това, много изпитания ще трябва да надмогнете.

— Вървете — рекъл Галахад, — и побързайте да предадете думите ми.

Тогава оръженосецът се върнал в замъка. И не след дълго излезли оттам седем рицари и всички до един били братя. И като видели Галахад, те викнали:

— Рицарю, брани се, тъй като само сигурна смърт ти обещаваме.

— Защо? — рекъл Галахад. — Нима всички заедно ще се сражавате с мен?

— Да — рекли те, — в това можеш да бъдеш сигурен.

Тогава Галахад вдигнал копие и повалил първия наземи, та едва не му строшил врата. Видели това другите и в миг започнали да нанасят тежки удари по щита му, ала копията им се прекършвали. Сетне сър Галахад изтеглил меча си и тъй яростно се хвърлил върху тях, че било чудо да го гледа човек, и така, с огромна сила ги принудил да напуснат полето на битката. И Галахад препуснал подире им, ала те влезли в замъка, прекосили го и избягали през друга порта. А пред сър Галахад застанал старец в монашески одежди и му рекъл:

— Сър, ето ви ключовете на замъка.

Тогава сър Галахад отворил портите и видял по улиците толкова много хора, че не можел да ги преброи, и всички в един глас казвали:

— Сър, бъдете добре дошли, защото отдавна вече чакаме някой да ни избави.

Сетне дошла при него една благородна дама и рекла:

— Рицарите избягаха, ала тази нощ ще се върнат и пак ще захванат да вършат прежните злини.

— Какво желаете да сторя? — рекъл Галахад.

— Сър — рекла благородната дама, — призовете тук всички рицари, подвластни на този замък, и ги накарайте да се закълнат, че ще спазват отново някогашните обичаи от старо време.

— Тъй и ще бъде — рекъл Галахад.

И тогава тя му донесла рог от слонова кост, богато украсен със злато, и рекла:

— Сър, надуйте този рог и зовът му ще отекне до две мили наоколо.

И след като сър Галахад надул рога, полегнал да се отмори. Тогава дошъл при него един свещеник и му рекъл:

— Сър, има вече седем години, откак тези седем братя спряха тук и потърсиха подслон от господаря на замъка, херцог Лианор, владетеля на всички тукашни земи. Ала като видяха дъщерята на херцога, девица твърде красива, в своята низка сласт за нея те се сбиха, а благородният херцог поиска да ги помири с добро. Ала те убиха него и най-големия му син. И тогава се поругаха над девицата и взеха цялото съкровище на замъка, рицарите подчиниха със свирепа сила и пряко волята им и ги направиха свои васали и слуги, а простия народ грабеха и измъчваха най-немилостиво. И един ден дъщерята на херцога им рече: „Голямо зло извършихте, като убихте баща ми и брат ми и по този начин завладяхте земите ни. Ала въпреки туй няма да сте господари на този замък за дълго, защото един-единствен рицар ще победи всички ви.“ Това предрече тя преди седем години. „Добре — отвърнаха седемте рицари, — щом е тъй, никоя дама и никой рицар не ще мине край този замък, без да бъде пленен или убит, додето не дойде рицарят, който ще ни отнеме замъка.“ И затуй се нарича Замъкът на девиците, защото те похитиха много девици.

— Тук ли е сега тази, заради която бе завладян този замък? — запитал Галахад.

— Не, сър — рекъл свещеникът, — тя умря три нощи след като бе тъй жестоко поругана. А оттогава те държат в плен по-малката й сестра, която търпи тежки страдания заедно е много други дами.

И ето че скоро се събрали всички подвластни на замъка рицари и Галахад ги накарал да се закълнат във вярност и подчинение пред дъщерята на херцога и с това твърде облекчил сърцата им. А на сутринта дошъл пратеник при Галахад и му известил, че Гауейн, Гарет и Юуейн убили седемте братя.

— Добре са сторили — рекъл сър Галахад, облякъл доспехите си, яхнал коня и ги оставил с милостта божия.