Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 19

Как един глас заговорил на сър Ланселот и как той видял, че коня и шлема му ги няма, и тръгнал пешком

Скоро сър Ланселот се събудил, поизправил се и се замислил за това, което видял, и дали то е било сън, или не.

Тогава чул глас, който му рекъл:

— Сър Ланселот, по-корав си от камък, по-горчив от дърво, по-гол от листо на смокиня. Затуй махни се оттук и напусни това свято място.

И като чул тези думи, сър Ланселот дълбоко се наскърбил и не знаел що да стори. И тъй, тръгнал си той и горчиво ридаел и проклинал часа, в който се е родил, защото си мислел, че никога вече не ще си върне прежната слава и чест. И тези думи го ранили право в сърцето, ала той открил в себе си, че са справедливи.

После сър Ланселот отишъл при кръста и видял, че шлема, меча и коня му ги нямало. Тогава възкликнал, че е най-злочестият и най-нещастният от всички рицари, а сетне рекъл:

— Моите грехове и пороци ме доведоха до този позор. Защото до днес, когато се впусках в приключения и търсех земна слава, винаги успявах и навсякъде побеждавах, та не знаех що е несполука, все едно прав ли бях, или не. Ала сега се отправих на път да извърша своя подвиг и виждам и разбирам, че старите грехове ми пречат и ми носят срам, и затуй нямах сили нито да се движа, нито да промълвя дума, когато светата Иисусова кръв се яви пред мен.

Така скърбял сър Ланселот, додето съмнало и птиците запели, и едва тогава се поуспокоил. Ала когато видял, че коня и доспехите му ги няма, убедил се, че е предизвикал божия гняв. Сетне се отдалечил пешком от кръста и навлязъл в една гора и не след дълго стигнал до висок хълм, а на него съгледал отшелническа килия и един отшелник, който се готвел за утринна молитва.

И тогава сър Ланселот коленичил и въздигнал глас към Господа да му прости греховните дела. И когато молитвата свършила, Ланселот повикал свещеника и го помолил да се смили над него и да чуе изповедта му.

— На драго сърце — рекъл светият старец. — Сър, вие от двора на крал Артур и от рицарите на Кръглата маса ли сте?

— Да, оттам съм и името ми е сър Ланселот от Езерото, който се славеше с достойно име, ала сега съдбата ми измени и ме направи най-злочестия човек на света.

А отшелникът го гледал и се чудел защо е толкоз опечален.

— Сър — рекъл той, — вие трябва да благодарите на Бога повече от всеки друг рицар, защото ви е дарил повече земна слава, отколкото на всеки друг рицар днес. А заради дързостта ви да застанете въпреки смъртния си грях пред неговата плът и кръв, той ви наказа да не можете да ги видите с недостойните си очи, защото той не се явява пред такива грешници, освен да ги посрами и порази. А няма рицар на света, който дължи повече благодарност на Бога от вас, защото той ви е дарил с повече красота и сила, отколкото всеки друг рицар. Затова вие повече от всеки друг трябва да обичате Бога и да се боите от него, защото силата и смелостта ви не струват нищо, ако Бог е против вас.