Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 39
Как Ализандер видял за пръв път Алис Красивата поклонница и как се сражавал с двама рицари, а после за него и за сър Мордред
Тогава тя вдигнала воала си. И като видял лицето й, той рекъл:
— Ето, намерих своята господарка и възлюбена. Кълна ви се, прекрасна девице, че само вам ще бъда верен през целия си живот.
— А сега, благородни рицарю — рекла тя, — кажете ми името си.
— Името ми е Ализандер Сирака — отвърнал той. — А сега, девице, кажете ми и вие вашето.
— Името ми е Алис Красивата поклонница — рекла тя, — а в благоприятен час ще разкрием един другиму кой от какъв род е.
И тъй, помежду им възникнала голяма любов.
Ала както разговаряли, дошъл при тях един рицар на име Харсуз Брадати и поискал да изпита с копие силата на сър Ализандер. Тогава сър Ализандер се сражавал с него и с първия удар го повалил през задницата на коня му.
Сетне дошъл друг рицар на име сър Хугон и сър Ализандер повалил и него, както сторил с първия. Тогава сър Хугон му предложил да премерят сили в бой с меч, а сър Ализандер го сразил само с три удара и малко оставало да го убие, ала онзи се предал.
После сър Ализандер накарал и двамата рицари да дадат дума, че не ще носят оръжие една година и един ден. Подир туй слязъл от коня и отишъл да си почине и да се подкрепи.
Тогаз девицата, която помогнала на сър Ализандер да се освободи от клетвата си, без да му мисли много, разказала на Алис как той бил пленник в замъка Хубавият изглед и как го избавила от пленничество.
— Сър — рекла Алис Красивата поклонница, — мисля, че сте твърде задължен на тази девица.
— Това е вярно — рекъл сър Ализандер.
И тогава Алис му казала от кой род е и рекла:
— Сър, трябва да знаете, че аз съм от рода на крал Бан, бащата на сър Ланселот.
— Прекрасна девице — рекъл Ализандер, — чувал съм от майка си, че баща ми е брат на крал и аз съм близък роднина на сър Тристан.
И не след дълго дошли там трима рицари и единият се казвал Вейнс, вторият — Харвис Крайбрежни, а третият — Перин Планински. И сър Ализандер ги повалил и тримата с едно копие и те паднали твърде зле, та дори не пожелали да се сражават пешком. И тогава той ги накарал да се закълнат, че не ще носят оръжие една година.
И щом си отишли те, сър Ализандер, както бил на кон, съзрял своята дама Алис да стои пред шатъра си и тъй загубил разсъдъка си от любов към нея, че не знаел на кон ли е, или стъпва на земята.
Ала в туй време дошъл коварният рицар сър Мордред и като видял колко захласнат е сър Ализандер по дамата, тозчас хванал поводите на коня му и почнал да го развежда насам-натам с намерение да го отдалечи от мястото, дето по-рано бил замъкът, и така да го посрами.
И когато девицата, която му помогнала да се избави от Вълшебницата Морган, зърнала как позорно го водят, въоръжила се, сложила щит на рамо, яхнала коня си и като взела гол меч в ръка, спуснала се с все сила връз сър Ализандер и му нанесла такъв удар, че искри излезли от очите му.
Щом усетил удара, Ализандер се огледал и начаса изтеглил меча си. Тогава девицата се извърнала и избягала, а сър Мордред се скрил в гората.
И като разбрал Ализандер как коварният рицар щял да го опозори, ако не била девицата, люто се разгневил, че е оставил сър Мордред да си иде безнаказано. Ала после сър Ализандер и Алис много се смели на това как девицата без жал го ударила по шлема.
И тъй, ден след ден Ализандер се сражавал на кон и пешком с мнозина рицари от двора на крал Артур, а и с безчет други рицари. Твърде дълго ще бъде да разкажем за всичките му битки, понеже цялата тази година той се сражавал ту с един, ту с друг рицар, а случвало се някои дни да се сражава и с трима или четирима, ала ни един рицар не могъл да го победи.
И като изминала годината, сър Ализандер си тръгнал оттам със своята дама Алис Красивата поклонница, а девицата ги последвала, защото не искала да се отдели от него. И така стигнали те в кралство Бенуик и там живели в радост и доволство.