Томас Малори
Смъртта на Артур (278)

Глава 39

Как Ализандер видял за пръв път Алис Красивата поклонница и как се сражавал с двама рицари, а после за него и за сър Мордред

Тогава тя вдигнала воала си. И като видял лицето й, той рекъл:

— Ето, намерих своята господарка и възлюбена. Кълна ви се, прекрасна девице, че само вам ще бъда верен през целия си живот.

— А сега, благородни рицарю — рекла тя, — кажете ми името си.

— Името ми е Ализандер Сирака — отвърнал той. — А сега, девице, кажете ми и вие вашето.

— Името ми е Алис Красивата поклонница — рекла тя, — а в благоприятен час ще разкрием един другиму кой от какъв род е.

И тъй, помежду им възникнала голяма любов.

Ала както разговаряли, дошъл при тях един рицар на име Харсуз Брадати и поискал да изпита с копие силата на сър Ализандер. Тогава сър Ализандер се сражавал с него и с първия удар го повалил през задницата на коня му.

Сетне дошъл друг рицар на име сър Хугон и сър Ализандер повалил и него, както сторил с първия. Тогава сър Хугон му предложил да премерят сили в бой с меч, а сър Ализандер го сразил само с три удара и малко оставало да го убие, ала онзи се предал.

После сър Ализандер накарал и двамата рицари да дадат дума, че не ще носят оръжие една година и един ден. Подир туй слязъл от коня и отишъл да си почине и да се подкрепи.

Тогаз девицата, която помогнала на сър Ализандер да се освободи от клетвата си, без да му мисли много, разказала на Алис как той бил пленник в замъка Хубавият изглед и как го избавила от пленничество.

— Сър — рекла Алис Красивата поклонница, — мисля, че сте твърде задължен на тази девица.

— Това е вярно — рекъл сър Ализандер.

И тогава Алис му казала от кой род е и рекла:

— Сър, трябва да знаете, че аз съм от рода на крал Бан, бащата на сър Ланселот.

— Прекрасна девице — рекъл Ализандер, — чувал съм от майка си, че баща ми е брат на крал и аз съм близък роднина на сър Тристан.

И не след дълго дошли там трима рицари и единият се казвал Вейнс, вторият — Харвис Крайбрежни, а третият — Перин Планински. И сър Ализандер ги повалил и тримата с едно копие и те паднали твърде зле, та дори не пожелали да се сражават пешком. И тогава той ги накарал да се закълнат, че не ще носят оръжие една година.

И щом си отишли те, сър Ализандер, както бил на кон, съзрял своята дама Алис да стои пред шатъра си и тъй загубил разсъдъка си от любов към нея, че не знаел на кон ли е, или стъпва на земята.

Ала в туй време дошъл коварният рицар сър Мордред и като видял колко захласнат е сър Ализандер по дамата, тозчас хванал поводите на коня му и почнал да го развежда насам-натам с намерение да го отдалечи от мястото, дето по-рано бил замъкът, и така да го посрами.

И когато девицата, която му помогнала да се избави от Вълшебницата Морган, зърнала как позорно го водят, въоръжила се, сложила щит на рамо, яхнала коня си и като взела гол меч в ръка, спуснала се с все сила връз сър Ализандер и му нанесла такъв удар, че искри излезли от очите му.

Щом усетил удара, Ализандер се огледал и начаса изтеглил меча си. Тогава девицата се извърнала и избягала, а сър Мордред се скрил в гората.

И като разбрал Ализандер как коварният рицар щял да го опозори, ако не била девицата, люто се разгневил, че е оставил сър Мордред да си иде безнаказано. Ала после сър Ализандер и Алис много се смели на това как девицата без жал го ударила по шлема.

И тъй, ден след ден Ализандер се сражавал на кон и пешком с мнозина рицари от двора на крал Артур, а и с безчет други рицари. Твърде дълго ще бъде да разкажем за всичките му битки, понеже цялата тази година той се сражавал ту с един, ту с друг рицар, а случвало се някои дни да се сражава и с трима или четирима, ала ни един рицар не могъл да го победи.

И като изминала годината, сър Ализандер си тръгнал оттам със своята дама Алис Красивата поклонница, а девицата ги последвала, защото не искала да се отдели от него. И така стигнали те в кралство Бенуик и там живели в радост и доволство.