Томас Малори
Смъртта на Артур (331)

Глава 4

Как сър Борс дошъл при лейди Елейн и видял Галахад и как го хранили от Светия граал

И случило се по волята на съдбата, че сър Борс де Ганис, който бил племенник на сър Ланселот, минал по този мост. И тогава сър Бромел и сър Борс се сражавали и сър Борс нанесъл на сър Бромел такъв силен удар, че го повалил през задницата на коня му.

Ала сър Бромел бил твърде могъщ рицар и тозчас изтеглил меча си и вдигнал щит, готов за бой. Скочил в миг сър Борс от коня и двамата се хвърлили напред, та започнали тежка битка. И дълго се сражавали те, додето най-подир сър Бромел рухнал на земята и сър Борс посегнал да му свали шлема и да го погуби. Тогава сър Бромел се предал и помолил за милост.

— Ще пощадя живота ти при следното условие — рекъл сър Борс. — На идната Петдесетница ще се явиш при сър Ланселот и ще му се предадеш като страхливец.

— Ще го сторя — рекъл сър Бромел и се заклел над кръста на меча си.

Сетне сър Борс го оставил да си иде, а сам препуснал при крал Пелес, който бил в Корбин. И когато кралят и дъщеря му Елейн разбрали, че сър Борс е племенник на сър Ланселот от Езерото, посрещнали го най-радушно. Тогава лейди Елейн рекла:

— Чудим се къде ли е сър Ланселот, защото само един път дойде тук и повече не го видяхме.

— Не се чудете — рекъл сър Борс, — защото от половин година той е затворен в тъмница от кралица Морган Вълшебницата, сестрата на крал Артур.

— Уви — рекла лейди Елейн, — каква скръб ми причинява това!

А сър Борс все гледал детенцето в ръцете й и все си казвал, че то много прилича на сър Ланселот.

— Трябва да знаете — рекла Елейн, — че това дете заченах от него.

И като чул това, сър Борс заплакал от радост и се помолил на Бога детето да стане силен рицар като баща си.

Тогава долетяла бяла гълъбица и тя носела в човката си малка златна кадилница и в миг на трапезата се появили всякакви ястия и пития. Сетне дошла и девицата, що носела Светия граал, и рекла с висок глас:

— Трябва да знаете, сър Борс, че това дете е Галахад, който ще седне на Гибелния стол и ще заслужи с делата си Светия граал, и той ще бъде рицар, далеч по-славен от баща си, сър Ланселот от Езерото.

После те коленичили и се помолили и в стаята се разнесъл такъв аромат, сякаш всички благоухания на света били събрани там. И когато гълъбицата отлетяла, девицата начаса изчезнала заедно със Светия граал, както била дошла.

— Сър — рекъл сър Борс на крал Пелес, — този замък може да се нарече Замъка на приключенията, защото тук стават твърде чудни неща.

— Истина е — рекъл кралят. — С право този замък може да бъде наречен място на приключения, тъй като малцина рицари, що идват тук, си отиват с чест и слава. Колкото и да е храбър един рицар, само тук силата му бива изпитана достойно. Неотдавна благородният рицар сър Гауейн не си отиде оттук покрит със слава. Защото ще ви кажа — продължил крал Пелес, — че никой рицар не може да спечели почести тук, ако самият той не е почтен и добродетелен, ако не обича Бога и не се бои от него, инак тук слава не ще спечели, колкото и да е силен.

— Твърде чудно е това, което разказвате за тази страна и за приключенията, дето стават тук — рекъл сър Борс. — Затова искам да пренощувам в замъка ви.

— Съветвам ви да не правите това — рекъл крал Пелес, — тъй като едва ли ще избегнете позора.

— Готов съм да срещна всяко приключение, което случаят ми предложи — рекъл сър Борс.

— Тогава — рекъл кралят — съветвам ви да се изповядате.

— Колкото до това — рекъл сър Борс, — на драго сърце ще се очистя от греховете си.

И тъй, изповядали сър Борс и пред всички жени той бил целомъдрен освен пред една и тя била дъщерята на крал Брандегорис и заченала от него син на име Хелин. Освен пред нея сър Борс бил чист и непорочен.

Сетне завели сър Борс в богати и просторни покои с множество затворени врати. И когато сър Борс съгледал всички тези врати, наредил на слугите си да излязат, тъй като не желаел никой да остане при него. Ала сър Борс отказал да свали въоръжението си и така си легнал в постелята.

И тозчас видял светлина, а сред нея здраво и дълго копие, насочено право към него, и на сър Борс се сторило, че върхът на копието блести като факел. И преди да се съвземе от изумлението си, върхът на копието го пронизал и отворил люта рана една педя надълбоко в рамото на сър Борс, та той паднал в постелята от болка.

И ето че в миг се явил пред него рицар с щит на рамо и меч в ръка и рекъл на сър Борс:

— Стани, рицарю, и се сражавай с мен.

— Тежко съм ранен — рекъл сър Борс, — ала не ще ти откажа.

Тогава сър Борс се изправил и вдигнал щит и те дълго и свирепо се сражавали. Най-после сър Борс отблъснал рицаря назад и той отстъпил към една врата и минал през нея в други покои и си почивал там дълго време. След като си отдъхнал, излязъл пак бодър и захванал отново лют и свиреп бой със сър Борс.