Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 88

Как сър Паломид се явил за двубоя на уречения ден, ала сър Тристан не могъл да отиде, и за други неща

Ала никой от рицарите на сър Тристан не можел да повярва, че сър Паломид би сторил зло на сър Тристан със собствените си ръце или по кой и да е друг начин. Когато дошъл петнайсетият ден, сър Паломид отишъл при извора с четирима рицари от двора на Артур и трима оръженосци. Рицарите и оръженосците той довел, за да бъдат свидетели на двубоя между него и сър Тристан, и единият оръженосец носел шлема му, другият — копието му, а третият — меча му. Така пристигнал Паломид при извора и чакал почти два часа. Сетне изпратил един оръженосец във Веселата стража при сър Тристан да го призове да излезе от замъка и да изпълни дадената дума.

Тогава оръженосецът отишъл във Веселата стража и щом сър Тристан узнал за това, наредил тозчас да го въведат при него, както бил на постелята си.

— Господарю мой сър Тристан — рекъл оръженосецът на Паломид, — моят господар сър Паломид ви чака на полето и иска да знае дали ще се сражавате, или не.

— Ах, любезни ми братко — рекъл сър Тристан, — уверявам те, че тази вест много ме опечали. Кажи на сър Паломид, че ако бях здрав, нямаше да лежа тук и нямаше да се наложи той да те изпраща да ме търсиш, ако бях в състояние да яздя или да се движа. И за да не помислиш, че те лъжа, ето. — И сър Тристан му показал дълбоката цяла педя рана на бедрото си. — Сега, като видя раната, предай на господаря си, че не се преструвам, и му кажи, че дори да ми предложеха всичкото злато на крал Артур, пак бих предпочел да съм здрав. И кажи още на сър Паломид, че щом оздравея, ще го търся надлъж и шир, заклевам се в рицарската си чест, и ако някога го срещна, ще му дам възможност да се бие с мен колкото пожелае.

И след тези думи оръженосецът си отишъл. Като чул сър Паломид, че Тристан е ранен, зарадвал се и рекъл:

— Сега знам, че не ще се опозоря, тъй като съм сигурен, че нямаше да ми е леко в двубоя с него и той вероятно щеше да ме надвие, понеже е най-издръжливият рицар в бой след сър Ланселот.

И тогава сър Паломид си тръгнал накъдето съдбата го водела, а сър Тристан след един месец оздравял от раната си. После яхнал коня си и тръгнал от кралство в кралство и дето идел, извършвал чудни подвизи. И навсякъде разпитвал той за сър Паломид, ала цялото лято не могъл да го срещне. И додето търсел и разпитвал за сър Паломид, сър Тристан извършил славни бойни подвизи, поради което всички почнали да възхваляват сър Тристан и да го смятат за по-достоен рицар от сър Ланселот. По тази причина братята и роднините на сър Ланселот искали да погубят сър Тристан заради славата му. Ала когато сър Ланселот разбрал намеренията на роднините си, открито им казал:

— Да знаете, че ако завистта ви към сър Тристан ви одързости дотам, че да извършите нещо позорно или престъпно спрямо него, ще убия най-храбрия от вас със собствената си ръка. Горко ви и позор вам, ако сте намислили да го убиете заради благородните му дела. Опазил Господ такъв благороден рицар като сър Тристан да бъде убит тъй коварно.

И вестта за тези славни дела стигнала в Корнуол и сред народа на Лион и всички се радвали и ликували. И хората от Лион пратили хвалебствено писмо и богати дарове на сър Тристан, за да не му липсва нищо. А сър Тристан, между приключенията си, постоянно се връщал във Веселата стража, дето го чакала Хубавата Изолда, която го обичала като собствения си живот.

Тук свършва десетата книга, която разказва за сър Тристан.
И следва единайсетата книга, която е за сър Ланселот.