Томас Малори
Смъртта на Артур (295)

Глава 56

Как сър Тристан повалил сър Агравейн и сър Гахерис и как Хубавата Изолда заръчала да повикат сър Динадан

И като догонили сър Тристан, сър Агравейн викнал:

— Обърни коня си, рицарю коварни!

— Недостойна дума изрече! — казал сър Тристан и тозчас изтеглил меч и така ударил сър Агравейн по шлема, че той рухнал от коня в несвяст с тежка рана. После сър Тристан се обърнал към Гахерис и стоварил меч върху шлема му с такава сила, че Гахерис паднал от седлото.

И тъй, сър Тристан отишъл във Веселата стража, слязъл от коня и свалил доспехите си, сетне разказал на Хубавата Изолда всичките си приключения, както вече ги чухте.

И като разбрала, че е срещнал сър Динадан, тя го попитала:

— Сър, не е ли той същият, дето написа песен за крал Марк?

— Същият е — рекъл сър Тристан. — Той е най-славният шегобиец и веселяк, най-благородният воин и най-честният другар, когото познавам, и всички храбри рицари обичат да бъдат с него.

— Жалко, сър — рекла тя, — защо не го доведохте тук?

— Не се безпокойте — рекъл сър Тристан, — защото той странства да ме търси в този край и няма да си отиде, додето не ме намери.

И после сър Тристан разправил на Хубавата Изолда какъв противник на всички влюбени бил сър Динадан.

Не след дълго дошъл един слуга и казал на сър Тристан, че в града бил дошъл един странстващ рицар с такъв и такъв герб на щита.

— Това е сър Динадан — рекъл сър Тристан. — Знаете ли какво ще направим? Вие изпратете да го повикат, а аз ще се скрия и тогава ще разговаряте с най-веселия рицар, когото сте виждали, и най-големия бъбрица. И от сърце ви моля, приемете го добре.

Тогаз Хубавата Изолда начаса пратила слуги в града и помолила сър Динадан да дойде в замъка и да си почине там при една дама.

— На драго сърце — рекъл сър Динадан. Сетне яхнал коня и отишъл в замъка, а там слязъл от седлото, свалил оръжието си и скоро бил въведен вътре.

Тозчас Хубавата Изолда отишла при него и двамата любезно се поздравили. После Хубавата Изолда го попитала откъде е.

— Господарко — рекъл Динадан, — аз съм: от двора на крал Артур и рицар на Кръглата маса, а името ми е сър Динадан.

— Какво ви е довело в тези земи? — запитала Хубавата Изолда.

— Господарко — отвърнал той, — търся сър Тристан, понеже ми казаха, че бил тук.

— Може и да е тук — рекла Хубавата Изолда, — ала аз не знам къде е.

— Господарко — рекъл Динадан, — чудя се на сър Тристан, а и на другите влюбени, какво ги кара тъй да губят разсъдъка и спокойствието си заради някакви жени.

— Тъй ли било — рекла Хубавата Изолда, — вие сте рицар, а не сте влюбен! Как може да ви смятат за достоен рицар, ако не сте готов да закриляте никоя дама?

— Опазил ме Бог — рекъл Динадан, — любовната наслада е твърде кратка, а скръбта и всичко, що следва подир туй, трае твърде дълго.

— Ах — рекла Хубавата Изолда, — не говорете тъй, защото наскоро оттук мина храбрият рицар сър Блеоберис, който се сражава с трима рицари наведнъж заради една девица и заслужи любовта й в бой пред краля на Нортъмбърланд.

— Може и така да е — рекъл сър Динадан, — познавам го добре като храбър и благороден рицар и от благороден род, защото всички, които са от рода на сър Ланселот от Езерото, се славят като благородни рицари.

— Сега, моля ви се — рекла Хубавата Изолда, — кажете ми, готов ли сте да се сражавате за любовта ми срещу трима рицари, които ми правят големи злини? Тъй като сте рицар на крал Артур, изисквам от вас да се сражавате за мен.

— Тогава ще ви отговоря — рекъл сър Динадан, — че вие сте най-прекрасната дама, която съм виждал, далеч по-прекрасна от моята господарка кралица Гуиневир, ала ще ви кажа с една дума, че дори заради вас не ще се бия срещу трима рицари, опазил ме Бог!

Тогава Изолда се разсмяла и много се забавлявала с него. Сетне му оказала най-радушно гостоприемство и той останал там цялата нощ.

И рано на другата сутрин сър Тристан се въоръжил и Хубавата Изолда му подарила отличен шлем, а той й обещал, че ще намери сър Динадан и двамата ще идат заедно в Лоназеп, дето щял да стане турнирът.

Тогаз сър Тристан поел на път с двама оръженосци, които носели щита и копията му, а те били твърде тежки и дълги.