Томас Малори
Смъртта на Артур (322)

Глава 83

Как сър Паломид довел дамата на сър Епиногрус

— Не, не — рекъл Епиногрус, — вашата мъка е нищо в сравнение с моята, защото аз спечелих своята дама със собствените си ръце и се насладих на любовта й, ала после я загубих. Злочест ден! Ето как най-напред я заслужих в бой: моята дама е графска дъщеря и когато графът и двама негови рицари се връщаха от турнира при Лоназеп, заради нея се сражавах с графа и двамата му рицари в присъствието на дамата си. И така се случи, че убих графа и единия рицар, а другият избяга. И тази нощ тя стана моя. Ала на сутринта, както двамата с нея си почивахме край този извор, дойде един странстващ рицар на име сър Хелиор Храбри, твърде могъщ рицар, и ме призова на двубой за дамата ми. И тогава се сражавахме първо на кон, а после и с мечове, ала накрая сър Хелиор ме рани тежко и като ме помисли за мъртъв, остави ме тук и взе дамата ми. И затова моята скръб е по-тежка от вашата, защото аз съм се насладил на любовта на дамата си, а вие не сте.

— Това е истина — рекъл сър Паломид, — ала тъй като аз никога не ще мога да си върна загубеното, заклевам се, че срещна ли някога сър Хелиор, ще му отнема тази дама, ако не се случи той да ме победи.

След това сър Паломид накарал сър Епиногрус да се качи на коня си и двамата отишли в една отшелническа обител, дето сър Епиногрус останал да си цери раните.

А в туй време сър Паломид излязъл сам да си почине в гората на сянка и съгледал да минава наблизо един рицар с щит, какъвто бил виждал по-рано да носи сър Ектор де Марис, а подир туй минали други десет рицари. И тези рицари спрели да си отдъхнат под сянката поради горещината.

И скоро след това дошъл там рицар със зелен щит, върху който бил изобразен бял лъв, и водел той със себе си една дама на млад жребец. Тогава рицарят с щита на сър Ектор, който, изглежда, бил господарят на десетте рицари, препуснал с все сила подир сър Хелиор, тъй като това бил рицарят, що ранил сър Епиногрус. И когато го догонил, викнал му да брани дамата си.

— Ще я браня доколкото мога — отвърнал Хелиор.

И те се хвърлили един срещу друг с такава сила, че и двамата паднали наземи заедно с конете си. Сетне пъргаво скокнали на крака, изтеглили мечове и повече от час се сражавали ожесточено. Всичко това сър Паломид видял с очите си.

Най-подир рицарят с щита на сър Ектор надделял и повалил сър Хелиор, после му смъкнал шлема и посегнал да му отсече главата. Тогава онзи взел да проси милост, помолил го да му пощади живота и му дал дамата.

Ала сър Паломид в миг се изправил, защото разбрал, че тази дама е възлюбената на Епиногрус, а той се бил заклел да му помогне. Отишъл сър Паломид право при нея, хванал я за ръка и я запитал познава ли рицар на име Епиногрус.

— Горко ми! — рекла тя. — Горко ми, че го срещнах, и нему горко, тъй като заради него изгубих честта си, ала повече ми е жал, че той изгуби живота си заради мен.

— Не жалете, господарко — рекъл Паломид, — а елате с мен, защото Епиногрус е тук наблизо, в отшелническата обител.

— Ах — рекла дамата, — честита съм, ако наистина е жив.

— Къде си тръгнал с тази дама? — рекъл рицарят с щита на сър Ектор.

— Ще я водя където си искам — отвърнал Паломид.

— Твърде самоуверено говориш — рекъл рицарят, — макар да ти се струва, че имаш предимство пред мен, тъй като ме видя преди малко да се сражавам. Нима си въобразяваш, рицарю, че така лесно ще ми отнемеш дамата? Не се заблуждавай. Дори да си храбър като самия сър Ланселот, като сър Тристан или като сър Паломид, ще трябва да се потрудиш повече от мен, преди да я отведеш оттук.

И тъй, двамата се хвърлили един срещу друг в бой с мечове, разменили си безчет тежки удари и си нанесли люти рани и така се били повече от час. Тогава сър Паломид се почудил кой ли е този тъй силен и издръжлив рицар и рекъл:

— Рицарю, моля те да ми кажеш името си.

— Уверявам те — отвърнал онзи рицар, — че ще ти кажа името си, ако и ти ми кажеш твоето.

— Ще ти го кажа — рекъл Паломид.

— Името ми е Сафер, синът на крал Астлабор, а сър Паломид и сър Сегуарид са мои братя.

— А сега чуй и ти, че моето име е сър Паломид.

Тогава сър Сафер коленичил пред него и го помолил за милост и те си свалили шлемовете и се целунали със сълзи на очи.

А в туй време сър Епиногрус чул звънтенето на мечовете им от постелята и тозчас станал и се въоръжил, за да помогне на сър Паломид, ако стане нужда.