Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как една девица, възлюбена на Лансеор, се убила от любов и как Балин срещнал брат си Балан

Тогаз се огледал и забелязал да препуска с все сила към него една девица на хубав жребец. И като видяла тя, че Лансеор е убит, безмерно се натъжила и рекла:

— О, Балин, ти срази две тела с едно сърце, две сърца в едно тяло, и погуби две души.

И с тези думи грабнала меча на мъртвия си любим и паднала без свяст на земята. А като се надигнала отново, тъй горко заридала, че скръбта й много натъжила Балин и той се приближил да вземе меча от ръката й, ала тя го стискала тъй здраво, че не могъл да го изтръгне от ръката й от страх да не я нарани. Тогава тя изведнъж опряла дръжката о земята и се пронизала с меча.

Когато Балин видял що сторила, тежко му станало на душата и се засрамил, че такава хубава девица се е убила от любов към погубения от него рицар.

— О — рекъл Балин, — горчиво се кая за смъртта на този рицар, защото любовта на тази девица говори, че двамата са се обичали вярно.

И тъй дълбоко се натъжил, че не искал повече да ги гледа, и извърнал коня си към една вековна гора.

И съзрял там и познал по доспехите му брат си Балан и като се приближили един до друг, двамата свалили шлемовете си, целунали се и плакали от радост и жал.

— Не се надявах да ви срещна тъй случайно. Искрено се радвам на освобождението ви от мрачния затвор. Един човек ми каза в Замъка при четирите камъка, че сте освободен и че някой ви е видял в двора на крал Артур. Затуй дойдох в този край, като се надявах да ви намеря.

Тогава рицарят Балин разказал на брат си за приключението с, меча, за смъртта на Владетелката на езерото и как крал Артур му се разгневил.

— И по тази причина изпрати той след мен този рицар, дето лежи тук мъртъв, и много ми тежи смъртта на тази девица.

— И на мен ми тежи — рекъл Балан, — ала човек трябва да понася с примирение изпитанията, що Бог му е отредил.

— Право казвате — рекъл Балин. — Ала тежко ми е, че разгневих моя господар Артур, защото той е най-достойният рицар, който днес царува на земята, и аз ще спечеля любовта му, макар и с цената на живота си, тъй като крал Риенс е обсадил крепостта Терабил и ние двамата ще идем начаса там, за да докажем храбростта и честта си срещу него.

— На драго сърце ще дойда с вас — отвърнал Балан — и ще си помагаме, както подобава на братя.