Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Как сър Ланселот по повелята на крал Артур докоснал раните му и той начаса оздравял и как всички благодарили Богу

— Милостиви Иисусе Христе — рекъл крал Артур, — къде е сър Ланселот от Езерото? Защо го няма тук в такъв час?

И както стояли и разговаряли за различни неща, ето че видели да идва на кон сър Ланселот и известили краля.

— Тихо — рекъл кралят, — не казвайте нито дума, додето не дойде при нас.

И тъй, когато сър Ланселот съгледал краля, слязъл от коня, отишъл при него и го поздравил, а сетне и всички други. Ала щом девицата, сестрата на сър Урий, видяла сър Ланселот, тя изтичала при брат си и му рекла:

— Братко, дойде един рицар, който твърде допадна на сърцето ми.

— Любезна сестро — рекъл сър Урий, — той възрадва и мен самия и сега наистина се надявам да оздравея, защото сърцето ме тегли към него повече, отколкото към всички онези, които докоснаха раните ми.

Тогава Артур рекъл на сър Ланселот:

— Трябва да сторите туй, що и ние сторихме.

И разказал на сър Ланселот какво са направили и му показал всички, които се опитали да излекуват ранения.

— Боже опази! — рекъл сър Ланселот. — След като толкова много крале и рицари са се опитали и не са успели, как мога аз да си мисля, че ще постигна това, което вие, лордове мои, не сте могли да постигнете?

— Не вам е дадено да решавате — рекъл крал Артур, — защото аз ви заповядвам да сторите това, което всички сториха.

— Преславни мой господарю — рекъл сър Ланселот, — вие добре знаете, че не мога и не дръзвам да отида против повелята ви, ала ако можех и се осмелявах да сторя това, уверявам ви, не бих си позволил да докосна този ранен рицар, сякаш превъзхождам всички други рицари. Да ме пази Господ от подобен позор!

— Погрешно ме разбирате — рекъл крал Артур, — не самонадеяност ще проявите, като сторите това, а другарска почит към нас, рицарите на Кръглата маса. И ако вие не успеете да го изцелите, смея да кажа, че няма рицар в тукашните земи, който може да го изцели. Затуй, моля ви, опитайте и вие онова, що ние опитахме.

И тогава всички крале и повечето рицари замолили сър Ланселот да докосне раните на рицаря. И самият рицар сър Урий се привдигнал със сетни сили и от сърце замолил сър Ланселот, и рекъл:

— Благородни рицарю, в името божие моля ви да изцелите раните ми, тъй като ми се струва, че откакто се приближихте, те не ме болят вече.

— Ах, любезни господарю — рекъл сър Ланселот, — дано Бог ми даде сили да ви помогна. Срамувам се, че на мен възлагате толкова вяра, тъй като никога не съм бил достоен за такова велико дело.

После сър Ланселот коленичил пред ранения рицар и рекъл:

— Господарю Артур, длъжен съм да изпълня повелята ви, ала го правя против волята си.

И с тези думи вдигнал ръце, отправил поглед към изток и тихо рекъл:

— Блажени Отче, Сине и Дух Свети, бъдете милостиви и не покривайте с позор моята недостойна чест и добро име. Само ти, благословена Света троице, имаш власт в преблагата си непорочност да изцелиш този рицар, а не аз, Господи.

Сетне сър Ланселот помолил сър Урий за позволение да прегледа главата му. И като коленичил молитвено, сложил ръка върху трите кървящи рани и те в миг заздравели напълно, сякаш никога не ги е имало. По същия начин докоснал три други рани на тялото му и те също се затворили. И най-после докоснал раната на ръката му и тя начаса заздравяла.

Тозчас крал Артур и всички крале и рицари коленичили и благодарили на Бога и на светата му майка. А сър Ланселот плакал като дете, което са набили.

После крал Артур наредил висши и низши свещенослужители тържествено да доведат сър Урий в Карлайл с благодарствени песнопения във възслава на Господа наш. И наредил още кралят да го облекат в най-богати одежди. И като сторили всичко туй, видели, че той е един от най-личните рицари в целия двор, защото бил едър и напет. Тогава Артур попитал сър Урий как се чувства.

— Добри ми господарю — отвърнал Урий, — никога в живота си не съм се чувствал тъй бодър.

— Готов ли сте да се сражавате в турнир и да вършите бойни дела? — рекъл крал Артур.

— Сър — рекъл Урий, — ако имах всичко необходимо за бой, скоро бих се приготвил.