Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как сър Ланселот и сър Таркуин се сражавали

И тъй, затъкнали те копия и като пришпорили с все сила конете си, връхлетели един срещу друг и взаимно си нанесли такива удари в средата на щитовете, че гръбнаците на двата коня се счупили под ездачите и двамата рицари паднали зашеметени наземи. Ала щом успели да се измъкнат изпод конете, вдигнали щитове пред себе си, изтеглили мечове и отново настървено се хвърлили в бой, разменяйки си безчет страховити удари, които ни щит, ни ризница можели да удържат. И тъй, не след дълго и двамата получили тежки рани и кръв шуртяла от тях.

И продължила тази сеч два часа, а те все се дебнели и търсели един другиму незащитено място, та да нанесат удар. Най-сетне и двамата останали без дъх, та се подпрели на мечовете си.

— Чуй ме, приятелю — рекъл сър Таркуин, — възпри ръката си и ми отговори на това, което ще те питам.

— Казвай!

Тогава сър Таркуин рекъл:

— Ти си най-снажният мъж, когото съм срещал, и най-издръжливият, и приличаш на един рицар, когото мразя най-много от всички. Знай, че ако не си този рицар, лесно ще се споразумеем и от уважение към теб ще освободя всички мои пленници, на брой шейсет и четири, стига да ми кажеш името си. И от днес насетне ти и аз ще бъдем другари и ще останем верни един на друг, додето съм жив.

— Прави думи изрече — отвърнал сър Ланселот, — ала щом мога да спечеля дружбата ти, кажи ми кой е този рицар, когото мразиш най-много от всички.

— Ще ти открия истината — рекъл сър Таркуин, — името му е сър Ланселот от Езерото, защото той уби брат ми, сър Карадос, при Печалната кула, а той бе един от най-добрите рицари на света. Затова него изключвам от числото на всички останали рицари и случи ли се да го срещна, кълна се, че един от нас ще се прости с живота. И заради сър Ланселот съм погубил сто храбри рицари и още толкова съм осакатил, тъй че нивга не ще станат от постелята, а мнозина други загинаха в тъмницата и там държа още шейсет и четирима, ала те всички ще бъдат освободени, стига да ми кажеш името си и да не си самият сър Ланселот.

— Сега разбирам — отвърнал сър Ланселот, — че всичко зависи от това кой съм. Ако съм един, между нас ще има мир, ала ако съм друг, ще трябва да се сражаваме на живот и смърт. Чуй тогава, благородни рицарю, щом настояваш да научиш истината, искам да знаеш и да разбереш, че аз съм сър Ланселот от Езерото, син на крал Бан от Бенуик и рицар на Кръглата маса. Предизвиквам те на двубой и ти покажи какво можеш.

— Е, Ланселот — рекъл Таркуин, — радвам се, че срещнах тъкмо теб от всички рицари и знай, че няма да се разделим, преди един от нас да умре.

И те връхлетели един срещу друг като два побеснели бика и блъскали щитове и секли с мечове така, че понякога и двамата падали по лице на земята. Тъй се сражавали те цели два часа и повече без почивка и сър Таркуин нанесъл на сър Ланселот толкоз рани, че земята наоколо се обляла с кръв.