Томас Малори
Смъртта на Артур (110)

Глава 8

Как сър Ланселот и сър Таркуин се сражавали

И тъй, затъкнали те копия и като пришпорили с все сила конете си, връхлетели един срещу друг и взаимно си нанесли такива удари в средата на щитовете, че гръбнаците на двата коня се счупили под ездачите и двамата рицари паднали зашеметени наземи. Ала щом успели да се измъкнат изпод конете, вдигнали щитове пред себе си, изтеглили мечове и отново настървено се хвърлили в бой, разменяйки си безчет страховити удари, които ни щит, ни ризница можели да удържат. И тъй, не след дълго и двамата получили тежки рани и кръв шуртяла от тях.

И продължила тази сеч два часа, а те все се дебнели и търсели един другиму незащитено място, та да нанесат удар. Най-сетне и двамата останали без дъх, та се подпрели на мечовете си.

— Чуй ме, приятелю — рекъл сър Таркуин, — възпри ръката си и ми отговори на това, което ще те питам.

— Казвай!

Тогава сър Таркуин рекъл:

— Ти си най-снажният мъж, когото съм срещал, и най-издръжливият, и приличаш на един рицар, когото мразя най-много от всички. Знай, че ако не си този рицар, лесно ще се споразумеем и от уважение към теб ще освободя всички мои пленници, на брой шейсет и четири, стига да ми кажеш името си. И от днес насетне ти и аз ще бъдем другари и ще останем верни един на друг, додето съм жив.

— Прави думи изрече — отвърнал сър Ланселот, — ала щом мога да спечеля дружбата ти, кажи ми кой е този рицар, когото мразиш най-много от всички.

— Ще ти открия истината — рекъл сър Таркуин, — името му е сър Ланселот от Езерото, защото той уби брат ми, сър Карадос, при Печалната кула, а той бе един от най-добрите рицари на света. Затова него изключвам от числото на всички останали рицари и случи ли се да го срещна, кълна се, че един от нас ще се прости с живота. И заради сър Ланселот съм погубил сто храбри рицари и още толкова съм осакатил, тъй че нивга не ще станат от постелята, а мнозина други загинаха в тъмницата и там държа още шейсет и четирима, ала те всички ще бъдат освободени, стига да ми кажеш името си и да не си самият сър Ланселот.

— Сега разбирам — отвърнал сър Ланселот, — че всичко зависи от това кой съм. Ако съм един, между нас ще има мир, ала ако съм друг, ще трябва да се сражаваме на живот и смърт. Чуй тогава, благородни рицарю, щом настояваш да научиш истината, искам да знаеш и да разбереш, че аз съм сър Ланселот от Езерото, син на крал Бан от Бенуик и рицар на Кръглата маса. Предизвиквам те на двубой и ти покажи какво можеш.

— Е, Ланселот — рекъл Таркуин, — радвам се, че срещнах тъкмо теб от всички рицари и знай, че няма да се разделим, преди един от нас да умре.

И те връхлетели един срещу друг като два побеснели бика и блъскали щитове и секли с мечове така, че понякога и двамата падали по лице на земята. Тъй се сражавали те цели два часа и повече без почивка и сър Таркуин нанесъл на сър Ланселот толкоз рани, че земята наоколо се обляла с кръв.