Томас Малори
Смъртта на Артур (419)

Глава 11

Как сестрата на сър Персивал дала пълно блюдо от кръвта си, за да изцели една дама, и как умряла от това, а сетне положили тялото й на един кораб

— Живее в този замък една благородна дама, негова и наша господарка и владетелка на всички тукашни земи. И случи се преди много години, че я повали тежка болест и дълго лежа тя немощна в постелята си и никой лечител не можа да й помогне. Най-подир дойде един старец и рече, че ако успеем да й намерим блюдо, пълно с кръвта на девица, непорочна в мислите и делата си, при това и кралска дъщеря, тази кръв ще й донесе изцелението, ако цялата бъде умита с нея. И затова възприехме този обичай.

— Чуйте ме, любезни рицари — рекла сестрата на Персивал, — виждам, че тази благородна дама е на прага на смъртта.

— Истина ви казвам — рекъл Галахад, — ако изгубите толкова кръв, може самата да умрете.

— Уверявам ви — рекла тя, — ако умра, за да я изцеля, ще заслужа високата чест за себе си и за своя род и ще спася душата си, защото е по-добре да пострада един, нежели двама. Затуй няма да се сражавате повече. А утре аз ще почета обичая на този замък.

И голяма била радостта на всички там, тъй като инак на сутринта трябвало отново да захванат смъртен бой помежду си. А девицата не отстъпвала от решението си, каквото и да й казвали. И тази нощ тримата другари били посрещнати най-гостоприемно. И на сутринта изслушали литургията, а подир туй сестрата на сър Персивал заръчала да донесат болната дама при нея. И като я видяла, уверила се, че тя наистина е твърде зле. После сестрата на Персивал рекла:

— Кой ще ми пусне кръв?

И тозчас се приближил един лечител и пуснал кръв на девицата и кръвта й текла, додето блюдото се напълнило. Тогава тя вдигнала ръка и се прекръстила, а сетне рекла на дамата:

— Любезна владетелко, лиших се от живота си, за да ви изцеля. Затова в името божие молете се за мен.

И с тези думи паднала в несвяст.

Спуснали се в миг Галахад и двамата му другари към нея, вдигнали я от пода и спрели кръвта й, ала тя вече била толкоз немощна, че не можела да оцелее. И като се съвзела, рекла:

— Добри ми братко Персивал, аз умирам, за да изцеля тази дама. Ала моля те, не ме погребвай в тукашните земи, а щом издъхна, сложи ме на кораб в най-близкия пристан и нека той ме носи накъдето го отведе случаят. А когато вие тримата стигнете в града Сарас, дето ще ви осени благодатта на Светия граал, аз вече ще бъда там в една кула, затова ме погребете на свето място. И ще ви открия още, че и Галахад, и ти самият ще бъдете погребани в същия храм.

И като чул тези думи, Персивал заридал и обещал да стори всичко според волята й.

Тогава се разнесъл глас, който рекъл:

— Лордове и добри другари, утре призори всеки от вас тримата трябва да поеме по свой път, додето вашите приключения ви заведат при Хромия крал.

Сетне девицата поискала свето причастие и след като го приела, душата й напуснала тялото.

И същия този ден, след като била омита с кръвта й, дамата оздравяла.

После сър Персивал записал всичко, що сестра му сторила за тях в чудните им приключения, и поставил свитъка в дясната й ръка. След това я положил в една ладия и я покрил с черна коприна. И духнал такъв вятър, че отнесъл ладията от брега, и всички рицари я следили с поглед, додето се изгубила. Сетне се върнали в замъка.

И извила се изневиделица страховита буря с гръм, мълнии и дъжд, та сякаш цялата земя щяла да се пропука и половината замък рухнал И едва след вечернята бурята поутихнала. Тогава съгледали тримата другари въоръжен рицар на кон, люто ранен в главата и в гърдите, и го чули да казва:

— О, Господи, защити ме в тази тежка нужда!

А подир него препускал друг рицар с едно джудже и му викнал отдалеч:

— Спри, защото не ще ми избягаш!

Тогава раненият рицар вдигнал ръце към небето и се помолил Богу да не го оставя да умре в този горчив час.

— Кълна се — рекъл Галахад, — ще го защитя в името на онзи, когото зове на помощ.

— Сър — рекъл Борс, — аз ще му помогна. Този подвиг не е за вас, тъй като имате насреща си само един рицар.

— Сър — отвърнал Галахад, — да бъде волята ви.

И тъй, сър Борс яхнал коня, прекръстил се и препуснал с божията милост да избави ранения рицар.

Сега да се върнем при двамата му другари.