Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 20

Как рицар и джудже спорели заради една дама

И с тези думи той се отдръпнал в края на поляната. И видял тогаз сър Гауейн на другия й край десет рицари, които стояли е щитове и копия, готови да се сражават срещу рицаря, дето разговарял с него. Тогаз печалният рицар насочил напред дълго копие и когато насреща му препуснал един от рицарите, той го ударил с такава сила, че онзи се претърколил наземи през задницата на коня си. Същото сторил печалният рицар и с всички останали — с най-голяма лекота събарял и коня, и ездача с копието си. И след като всички се изправили отново на крака, нахвърлили се върху рицаря, ала той стоял неподвижен като скала и се оставил да го свалят от коня, да му вържат ръцете и краката, а сетне да го прикрепят под корема на коня и да го отведат със себе си.

— О, Иисусе Христе! — никнал сър Гауейн. — Колко е тъжно да гледаш как се отнасят с този рицар! И струва ми се, че той по своя воля се остави да го вържат, понеже не оказа никаква съпротива.

— Така е — рекъл домакинът му, — защото стига да беше пожелал, всички те заедно не биха могли нищо да му сторят.

— Сър — рекла девицата на сър Гауейн, — мисля, че честта ви повелява да помогнете на този печален рицар, тъй като според мен той е един от най-храбрите рицари, които съм срещала.

— Бих му помогнал — отвърнал сър Гауейн, — ала ми се струва, че той не желае помощ.

— А на мен пък ми се струва — отвърнала девицата, — че на вас не ви се ще да му помогнете.

И ето че, както си приказвали, появил се в единия край на поляната рицар в пълно въоръжение, ала без шлем на главата, а откъм другата страна дошло джудже на коя, и също било в пълно въоръжение, ала без шлем, и устата му била голяма, а носът — сплескан. И като се приближило, джуджето рекло:

— Къде е дамата, която трябваше да ни чака тук?

И при тези думи тя излязла от гората. Тогаз те започнали да спорят за нея и рицарят казвал, че той ще я вземе, а джуджето настоявало, че то ще я вземе.

— Чуйте какво ще ви предложа — рекло джуджето. — Ей там до кръста стои един рицар — да попитаме него и каквото той реши, това ще стане.

— Съгласен съм — отвърна рицарят.

Тогаз тримата отишли при сър Гауейн и му казали за какво спорят.

— Е, благородни рицари — рекъл той, — готови ли сте да оставите на мен да реша този спор.

— Да — отвърнали и двамата.

— В такъв случай, девице — рекъл сър Гауейн, — застанете между двамата, а сетне идете при този, когото предпочитате, и ще бъдете негова.

И като я поставили между двамата, тя обърнала гръб на рицаря и отишла при джуджето. Тогаз джуджето я качило на коня си и се отдалечило, пеейки, а рицарят си тръгнал много наскърбен.

И не след дълго излезли от гората двама рицари в пълно въоръжение и викнали високо:

— Сър Гауейн, рицарю на крал Артур, приготви се за двубой!

И единият от тях връхлетял срещу сър Гауейн и те тъй се сблъскали, че и двамата паднали наземи. Тогава изтеглили мечове и започнали люта битка.

В това време вторият рицар се приближил до девицата и като я попитал по каква причина е тръгнала с този рицар, рекъл:

— Ако дойдете с мен, ще ви бъда верен рицар.

— Ще дойда с вас — отвърнала тя, — защото не ми дава сърце да остана повече при сър Гауейн. Току-що един рицар пред очите му победи десетина свои врагове, а накрая те го вързаха и най-позорно го отведоха оттук. Затова хайде да вървим, додето те още се сражават.

И дълго не секнала битката между сър Гауейн и другия рицар, ала най-подир двамата се помирили. Тогаз рицарят поканил сър Гауейн да нощува при него. И както вървели заедно, сър Гауейн го попитал:

— Кой беше онзи рицар от тукашните земи, дето повали десетте рицари? И защо, след като се прояви тъй мъжествено, се остави да му вържат ръцете и краката и да го отведат?

— Ех — отговорил рицарят, — той е според мен най-добрият рицар на света и най-храбрият мъж, а това, дето му се е случило днес, не е за първи път, а за десети. Името му е сър Пелеас и той люби една знатна дама в тези земи, и името й е Етард. И когато се влюбил в нея, тук бил обявен тридневен турнир и на него се стекли всички рицари и благородни дами, и онзи, който се сражавал най-храбро, щял да получи отличен меч и златна диадема и с тази златна диадема рицарят трябвало да увенчае най-красивата дама на турнира. И този рицар, сър Пелеас, се сражавал най-храбро от всички, а имало петстотин рицари. Ала всеки, който влизал в двубой със сър Пелеас, бил победен от него или повален от коня. И всеки ден побеждавал по двайсет рицари и затова заслужил наградата. И тутакси той отишъл при лейди Етард и като й дал диадемата, казал на всеослушание, че тя е най-красивата дама и че той е готов да докаже това в двубой с всеки рицар, който се опита да го отрече.