Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Как сър Тристан и сър Гауейн отишли да се сражават с трийсетте рицари, ала те не посмели да излязат насреща им

— Сър — рекъл сър Гауейн, — ще дойдете ли с мен да накажем тези рицари за подлостта им?

— Сър — отвърнал сър Тристан, — да вървим, ако искате, и ще се уверите, че няма да ви изменя, защото неотдавна аз и един мой другар сразихме трийсет рицари от свитата на тази кралица. Дано Бог ни помогне да се покажем достойни.

И тогава сър Гауейн и сър Тристан препуснали към замъка на Вълшебницата Морган, а сър Гауейн се досетил, че спътникът му сигурно е сър Тристан Лионски, защото бил чул как двама рицари надмогнали и убили трийсет рицари. И като стигнали пред замъка, сър Гауейн викнал с висок глас:

— Кралице Морган, изпратете ни рицарите, на които сте заръчали да дебнат сър Ланселот и сър Тристан. Добре ми е известно коварството ви и навсякъде, отдето мина, хората ще узнаят за него. А вас, трийсет рицари, призовавам на бой, та да видим дали ще се осмелите да излезете от замъка.

Тозчас кралицата и трийсетте рицари се обадили и рекли:

— Сър Гауейн, виждаме, че добре знаеш какво правиш и какво говориш, тъй като Бог ни е свидетел, не за първи път се срещаме. А гордите думи, дето чухме от устата ти, ги изрече само защото до теб стои онзи храбър рицар, а мнозина от нас твърде добре познават силната му десница. Затова повярвай, сър Гауейн, не заради теб, а по-скоро заради него не ще посмеем да излезем от замъка, понеже отлично ни е известно кой е и какъв е рицарят с корнуолския щит.

Тогава сър Гауейн и сър Тристан си тръгнали и яздили заедно ден-два, додето най-подир случайно срещнали сър Кей и сър Саграмор Похотливи. Зарадвали се те на сър Гауейн, а и той на тях, ала не знаели със сигурност кой е рицарят с корнуолския щит, а само се досещали.

И не след дълго съгледали сър Брюнис Безмилостни да гони една дама, за да я убие, както бил посякъл и любимия й.

— Стойте тук — рекъл сър Гауейн — и с нищо не се издавайте, ако искате да видите как ще накажа онзи недостоен рицар. Защото зърне ли ви, ще избяга, тъй като конят му е твърде добър.

И с тези думи сър Гауейн се втурнал към сър Брюнис и рекъл:

— Недостойни рицарю, остави тази дама и се бий с мен.

Тогава сър Брюнис, като не видял никого освен сър Гауейн, затъкнал копието си и препуснал срещу него. И сър Брюнис повалил сър Гауейн на земята, а сетне двайсет пъти минал с коня си отгоре му, та да го погуби. И когато сър Тристан го видял да постъпва така злодейски, хвърлил се към него. Ала щом сър Брюнис съгледал рицаря с корнуолския щит, познал, че е сър Тристан, и побягнал, а сър Тристан препуснал подире му. И тъй като сър Брюнис Безмилостни имал твърде бърз кон, много се отдалечил, ала сър Тристан не преставал да го гони, понеже искал на всяка цена да му отмъсти за стореното.

Най-подир, след дълга езда, видял бистър извор, та спрял край него да си почине и завързал коня си за едно дърво.