Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 4
Как сър Тор бил признат за син на Пелинор и как Гауейн станал рицар
И тъй, на сутринта крал Пелинор дошъл в двора на крал Артур и той много му се зарадвал и му разказал за Тор — че бил негов син и че го посветил в рицарство по молба на говедаря. Когато Пелинор видял Тор, той много му се понравил. Сетне кралят посветил в рицарство и Гауейн, ала Тор бил първият, когото посветил на това тържество.
— По каква причина стоят празни тези два стола? — запитал крал Артур.
— Сър — отвърнал Мерлин, — на тези места ще седят само най-достойните. А на Гибелния стол може да седи един-единствен човек и ако някой друг дръзне да го заеме, ще загине. И който седи на този стол, не ще има равен на себе си.
С тези думи Мерлин хванал крал Пелинор за ръка и като застанал зад мястото, съседно на Гибелния стол, рекъл на всеослушание:
— Ето вашето място, защото от всички тук вие сте най-достоен да го заемете.
Тогава Гауейн много му завидял и рекъл на брат си Гахерис:
— Голяма почит отдават на онзи рицар, което дълбоко ме оскърбява, тъй като не друг, а той уби баща ни, крал Лот. И затова аз ще го убия с един меч, който ми изпратиха и който е твърде остър.
— Недей сега — рекъл Гахерис, — защото аз съм все още само оръженосец, ала когато стана рицар, ще му отмъстя. Затуй, братко, добре е да почакаш, додето се случи да го срещнем извън двора, иначе ще помрачим това голямо празненство.
— Съгласен съм — рекъл Гауейн. — Тъй да бъде.