Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Как сър Тор бил признат за син на Пелинор и как Гауейн станал рицар

И тъй, на сутринта крал Пелинор дошъл в двора на крал Артур и той много му се зарадвал и му разказал за Тор — че бил негов син и че го посветил в рицарство по молба на говедаря. Когато Пелинор видял Тор, той много му се понравил. Сетне кралят посветил в рицарство и Гауейн, ала Тор бил първият, когото посветил на това тържество.

— По каква причина стоят празни тези два стола? — запитал крал Артур.

— Сър — отвърнал Мерлин, — на тези места ще седят само най-достойните. А на Гибелния стол може да седи един-единствен човек и ако някой друг дръзне да го заеме, ще загине. И който седи на този стол, не ще има равен на себе си.

С тези думи Мерлин хванал крал Пелинор за ръка и като застанал зад мястото, съседно на Гибелния стол, рекъл на всеослушание:

— Ето вашето място, защото от всички тук вие сте най-достоен да го заемете.

Тогава Гауейн много му завидял и рекъл на брат си Гахерис:

— Голяма почит отдават на онзи рицар, което дълбоко ме оскърбява, тъй като не друг, а той уби баща ни, крал Лот. И затова аз ще го убия с един меч, който ми изпратиха и който е твърде остър.

— Недей сега — рекъл Гахерис, — защото аз съм все още само оръженосец, ала когато стана рицар, ще му отмъстя. Затуй, братко, добре е да почакаш, додето се случи да го срещнем извън двора, иначе ще помрачим това голямо празненство.

— Съгласен съм — рекъл Гауейн. — Тъй да бъде.