Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 17

Как сър Ланселот се отправил към Логрис и какви приключения имал по пътя

Тогава крал Пелес отишъл при Ланселот и му разказал всичко. И Ланселот твърде се опечалил, та не знаел какво да прави. После се приготвил за път, сложил доспехите си и казал, че отива в кралството Логрис, което не бил виждал цяла година. Сетне оставил краля с милостта божия и се отправил на път.

И тъй, прекосил той много кралства и най-подир стигнал при един манастир. И там бил приет най-радушно да пренощува. А на сутринта станал и отишъл на литургия.

И видял той пред олтара богато украсена гробница, която била още нова. Тогава я огледал и намерил на стените й надпис със златни букви и той гласял: ТУК ПОЧИВА КРАЛ БАГДЕМАГУС ОТ ГОР, УБИТ ОТ ПЛЕМЕННИКА НА КРАЛ АРТУР. И името му било изписано: СЪР ГАУЕЙН.

И Ланселот немалко се наскърбил, тъй като обичал краля повече от всеки друг мъж на земята, и ако убиецът не бил Гауейн, а някой друг, нямало да избегне смъртта и да живее дълго. И рекъл си Ланселот: „Ах, Господи Боже наш, загубата на такъв мъж е голяма беда за двора на крал Артур.“

После поел отново на път и отишъл в манастира, дето Галахад извършил подвига с гробницата и заслужил белия щит с червения кръст. И там го приели най-радушно и го подслонили за през нощта.

И на сутринта се отправил към Камелот, дето намерил крал Артур и кралицата. Ала повече от половината рицари на Кръглата маса били убити или загинали. Трима се били върнали — Ектор, Гауейн и Лионел, и още мнозина други, чиито имена не ще споменаваме. И всички в двора се зарадвали на сър Ланселот, а кралят все го питал какви вести има за сина си Галахад.

Тогаз Ланселот разказал на краля всичките приключения, що бил преживял, откакто напуснал двора. И разказал му също за приключенията на Галахад, Персивал и Борс, за които узнал от свитъка в ръката на мъртвата девица и от туй, що научил от самия Галахад.

— Дано даде Бог и тримата да се завърнат скоро тук — рекъл кралят.

— Уви, не ще стане туй — отвърнал Ланселот, — за щото двамина от тях никога вече няма да видите, ала един ще се върне.

Сега нека оставим тази история и да разкажем за Галахад.