Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 69

Как сър Тристан бил повален от коня от сър Ланселот и как после сър Тристан повалил крал Артур

Чули се тогава викове на вестители и на всякакъв народ: „Зеленият рицар, се сражава чудесно и надви цялата дружина на Оркни.“ И после оповестили, че сър Тристан на врания кон е победил с копие и меч трийсет рицари, а сър Паломид е повалил двайсет рицари. И повечето от тези петдесет рицари били от рода на крал Артур и се славели като изпитани воини.

— Кълна се в Бога — рекъл крал Артур на сър Ланселот, — голям позор е за нас да гледаме как тези четирима рицари побеждават един подир друг толкова много мои рицари. Затова пригответе се да се сражаваме с тях.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — не забравяйте, че между тях има двама отлични рицари и не е достойно да влезем в бой с тях, тъй като те днес понесоха не малко изпитания.

— Въпреки това — отвърнал Артур — ще си отмъстя, затуй вземете със себе си сър Блеоберис и сър Ектор, а аз ще бъда четвъртият.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — скоро ще бъда готов, а също и брат ми Ектор и братовчед ми сър Блеоберис.

И като се въоръжили и яхнали конете си, сър Артур рекъл на сър Ланселот:

— Сега изберете с кого ще се сражавате.

— Сър — рекъл сър Ланселот, — ще се сражавам със зеления рицар на врания кон (това бил сър Тристан), братовчед ми сър Блеоберис ще влезе в бой със зеления рицар на белия кон (това бил сър Паломид), а брат ми Ектор ще премери сили със зеления рицар на другия бял кон (това бил сър Гарет).

— Тогава аз трябва да се сражавам със зеления рицар на пъстрия кон — рекъл сър Артур. (А това бил сър Динадан.)

— А сега всеки да се погрижи за противника си — рекъл сър Ланселот.

И те препуснали заедно напред. И сър Ланселот се спуснал срещу сър Тристан и го ударил по щита с такава сила, че го съборил на земята с все коня. Ала сър Ланселот мислел, че това е сър Паломид, и отминал. После сър Блеоберис се спуснал срещу сър Паломид и го ударил с такава мощ по щита, че сър Паломид и белият му кон рухнали на земята. Сетне сър Ектор ударил сър Гарет така силно, че той паднал от коня. А благородният крал Артур се спуснал срещу сър Динадан и го повалил от седлото. Тогава всички взели да викат, че зелените рицари са победени.

Когато кралят на Северен Уелс видял, че сър Тристан е повален, спомнил си какви славни подвизи бил извършил този рицар. Тогава свикал много рицари, защото обичаят и редът бил такъв, че ако един повален рицар не може да възседне пак коня си с помощта на своите другари или със собствени сили, той ще бъде пленник на онези, които са го повалили.

И тъй, кралят на Северен Уелс препуснал право към сър Тристан и като стигнал при него, тозчас слязъл от коня си, подал поводите на сър Тристан и рекъл:

— Благородни рицарю, не знам от кои земи си дошъл, ала заради славните подвизи, що извърши днес, вземи моя кон, а мен остави да се защитя пешком доколкото е по силите ми. Защото, кълна се в Христа, ти повече заслужаваш моя кон, отколкото аз самият.

— Сполай ви — рекъл сър Тристан — и ако мога, ще ви се отплатя. Ала гледайте да не се отдалечавате оттук, защото, уверен съм, скоро ще ви доведа друг кон.

И с тези думи сър Тристан яхнал коня и се хвърлил срещу крал Артур, а сетне му нанесъл такъв удар с меча си, че крал Артур не могъл да се задържи на седлото. Тогава сър Тристан дал коня му на краля на Северен Уелс. И тозчас около крал Артур се струпали мнозина рицари да му помогнат да яхне пак кон, ала сър Паломид не им позволил да сторят това, а всекиго посрещал с меч като най-храбър рицар.

И в туй време сър Тристан се хвърлил сред най-лютия бой, повалял рицари наляво и надясно и смъквал шлемове и най-подир си пробил път към шатъра си, а сър Паломид оставил да се бие пешком. После сър Тристан взел друг кон и се предрешил целия в червено — от доспехите до сбруята.