Томас Малори
Смъртта на Артур (388)

Глава 3

За видението, което се явило на сър Ланселот, и как той разказал всичко на един отшелник и поискал съвет от него

Тогава пуснал коня си да пасе, свалил си шлема и щита и се помолил Богу пред кръста да не изпада вече в смъртен грях. Сетне легнал да спи.

И щом заспал, явило му се чудно видение: застанал пред него мъж, обкръжен от звезди и със златна корона на главата, и този мъж водел още седем крале и двама рицари. И всички те паднали на колене пред кръста, та се помолили с вдигнати към небето ръце и рекли:

— Преблаги небесни Отче, слез при нас и въздай всекиму според заслуженото.

Тогава сър Ланселот отправил взор към небето. И сторило му се, че облаците се разтварят и слязъл измежду тях старец сред сонм от ангели, стъпил на земята, благословил всички и ги нарекъл свои верни слуги, достойни и предани рицари. И като сторил това, старецът се приближил до един от рицарите и му рекъл:

— Загубих благото, с което те дарих, защото ти се опълчи срещу мен и води греховни войни от славолюбие, за да угодиш на светските съблазни, а не на мен. Затуй си обречен на гибел, ако не ми въздадеш за съкровището, що ти поверих.

Това било видението, което се явило на сър Ланселот при кръста, а на утринта той яхнал коня и пътувал до пладне. И случило се, че срещнал същия онзи рицар, дето му отнел коня, шлема и меча, додето той спял, когато Светия граал се явил пред кръста. И като го видял, сър Ланселот не го поздравил дружелюбно, а викнал с висок глас:

— Рицарю, брани се, защото ми стори голямо зло!

И те насочили напред копия и сър Ланселот връхлетял с такава ярост връз онзи, че го повалил наземи с все коня, та едва не му счупил врата. После сър Ланселот взел коня на рицаря, който по-рано бил негов, слязъл от коня, що яздел, и се качил на своя, а другия вързал за едно дърво, та когато рицарят успее да се вдигне, да го намери.

Сетне сър Ланселот поел отново по пътя си. И случило се, че привечер срещнал един отшелник, и двамата се поздравили. Тогава сър Ланселот останал да нощува при светия отец и нахранил коня си с каквото намерил. И най-подир светият старец запитал Ланселот:

— Отгде сте?

— Сър — отвърнал той, — рицар съм на крал Артур, а името ми е сър Ланселот от Езерото и търся Светия граал. Затуй, моля ви, открийте ми смисъла на едно видение, което ме споходи при кръста.

И му разказал всичко.