Томас Малори
Смъртта на Артур (229)

Глава 33

Как сър Ланселот ранил сър Тристан и как после сър Тристан повалил сър Паломид

И глъчката била тъй силна, че достигнала до ушите на сър Ланселот. Тогава той грабнал тежко копие в ръка, препуснал напред и се провикнал:

— Рицарю с черния щит, приготви се за бой с мен!

Като чул тези думи, сър Тристан взел копие в ръка, а сетне двамата навели глави и връхлетели един връз друг с гръм и трясък. И при сблъсъка копието на сър Тристан се строшило, а сър Ланселот, за зла участ, нанесъл тежка, почти смъртоносна рана е ребрата на сър Тристан. Ала въпреки всичко сър Тристан не паднал от седлото и копието се прекършило. Тогава, както бил ранен, сър Тристан изтеглил меча си, спуснал се върху сър Ланселот и го ударил три пъти по шлема, та от метала изскочили искри, а сър Ланселот навел глава ниско над предния лък на седлото.

Сетне сър Тристан напуснал полесражението, тъй като бил тежко ранен и мислел, че ще умре. А сър Динадан го съгледал и го последвал в гората.

Сър Ланселот пък останал там и извършил чудни подвизи.

Когато сър Тристан стигнал до гората, влязъл от коня, свалил доспехите си и измил раната. И като видял сър Динадан колко е дълбока, помислил, че сър Тристан ще умре.

— Не бой се, Динадане — рекъл му той, — защото сърцето ми не е засегнато и с божията помощ скоро ще оздравея от тази рана.

В туй време сър Динадан забелязал, че през гората право към тях язди сър Паломид. И като го зърнал, сър Тристан начаса разбрал, че сър Паломид идва да го погуби. А сър Динадан го предупредил за злото и му рекъл:

— Сър Тристан, господарю мой, вие сте тъй тежко ранен, че не бива да се сражавате с него, затова аз ще го пресрещна и ще сторя каквото мога. Ако бъда убит, помолете се за душата ми. А през туй време вие се оттеглете и идете в замъка или в гората, дето той няма да ви намери.

Тогава сър Тристан се усмихнал и рекъл:

— Благодаря ви, сър Динадан, за загрижеността, ала ще видите, че мога да се справя с него. — И той бързо се въоръжил, яхнал коня си, взел тежко копие в ръка и рекъл на сър Динадан: — Сбогом! — И без да бърза, поел към сър Паломид.

Като ги видял, сър Паломид се престорил, че уж оправя сбруята на коня си, ала постъпил така, защото изчаквал сър Гахерис, който идел след него. И когато той дошъл, двамата се запътили към сър Тристан.

Тогава сър Тристан изпратил оръженосеца си да призове сър Паломид на двубой с него. И ако той повалял сър Паломид, нямало да му стори нищо повече, а ако станело така, че сър Паломид го повали, бил готов по негово желание да се бие до смърт.

Така се и споразумели. И тъй, срещнали се двамата и сър Тристан повалил сър Паломид и той рухнал на земята така тежко, че останал да лежи неподвижен като мъртвец. После сър Тристан се втурнал към сър Гахерис, ала той отказал да влезе в двубой с него. Тогава, без да го пита повече, сър Тристан го повалил през задницата на коня му и той рухнал като мъртъв на земята.

Сетне сър Тристан поел по пътя си и оставил оръженосеца на сър Персид да пази в шатрите, а сам той и сър Динадан се отправили към дома на един стар рицар, за да пренощуват там. А този стар рицар имал петима синове на турнира и молел Бога да се върнат живи и здрави у дома. Ала, както разказва френската книга, и петимата се върнали у дома с тежки рани.

И тъй, след като сър Тристан отишъл в гората, сър Ланселот продължил да се сражава все така свирено, като безумец, на когото не е мил животът, а трябва да знаете, че мнозина благородни рицари се били срещу него. И когато крал Артур видял чудните подвизи на сър Ланселот, въоръжил се и излязъл на полесражението да му помогне и мнозина други рицари тръгнали с него. И за да завършим накратко разказа, най-подир кралят на Северен Уелс: и Краля със стоте рицари били победени. И тъй като сър Ланселот издържал докрай и останал последен на коня си, наградата била отредена нему.

Ала въпреки всички молби на краля, кралицата и рицарите сър Ланселот отказал да приеме наградата и когато се разнесъл викът на вестителите: „Сър Ланселот, сър Ланселот е победител!“, той ги накарал да провъзгласят: „Сър Тристан е победител, защото пръв започна и издържа докрай и първия, и втория, и третия ден.“