Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Как Мерлин посъветвал крал Артур да повика крал Бан и крал Борс и какво решили за войната

И тъй, след празненството, крал Артур се върнал в Лондон и по съвета на Мерлин свикал васалите си, тъй като Мерлин го предупредил, че шестимата крале, които воювали с него, в най-скоро време ще дойдат да отмъстят нему и на кралството му. И затова кралят поискал съвет от всички свои васали. Съвет те не могли да му дадат, но рекли, че няма да отстъпят пред никого в боя.

— Добри думи казахте — отвърнал крал Артур — и аз ви благодаря за голямата смелост. Но моля всички нас, които ме обичате, да поговорите с Мерлин. Добре знаете колко много е сторил за мен и колко е мъдър и като се яви пред вас, от сърце го помолете за най-добър съвет.

И всички васали отговорили, че ще го помолят най-горещо. И тогава повикали Мерлин и всички васали горещо го замолили за най-добър съвет.

— Ще ви кажа — рекъл Мерлин. — Предупреждавам ви, че вашите врагове са твърде силни и рядко са се раждали по-добри воини, а при това те вече са привлекли на своя страна още четирима крале и един могъщ херцог и ако нашият крал влезе в бой с тях, без да има повече рицари, отколкото може да събере в пределите на пашата страна, ще бъде победен и убит.

— Какво е най-добре да сторим в такъв случай? — запитали всички васали.

— Ще ви кажа — отвърнал Мерлин. — Отвъд морето има двама братя — крале, които се славят с мощните си десници. Единият се нарича Бан, крал на Бенуик, а другият се нарича Борс, крал на Галия, което ще рече — Франция. И е тези двама крале воюва един могъщ владетел, крал Клаудас, заради една крепост. И люто воюват те помежду си. Ала този Клаудас има толкова владения, от които сбира храбри рицари, че твърде лесно успява да надвие двамата крале. Затуй ето моя съвет — нека нашият крал и господар да изпрати при крал Бан и крал Борс двама доверени рицари с мъдро съчинени писма, в които да се казва, че ако те дойдат да посетят крал Артур и неговия двор и му помогнат във войните, които води, той се заклева да им помогне във войната срещу крал Клаудас. Е, какво ще кажете за този съвет? — запитал Мерлин.

— Добър е съветът — рекли кралят и всички васали.

И веднага, без да се бавят, определили двама рицари да отидат с послание при двамата крале. И приготвили писма с благи думи, както пожелал крал Артур. Избрали Улфиус и Брастиас за пратеници и те потеглили с добри коне и добро въоръжение според тогавашния обичай, преминали морето и поели към град Бенуик. Ала по пътя ги забелязали осем рицари и веднага се изпречили в една теснина пред Улфиус и Брастиас и искали да ги пленят. А те ги помолили да ги пуснат да минат, тъй като били пратеници на крал Артур и отивали при кралете Бан и Борс.

— Щом е тъй — рекли осемте рицари, — ще умрете или ще ви пленим, защото ние сме рицаря на крал Клаудас.

И тозчас двама от тях насочили копията си и Улфиус и Брастиас насочили своите и яростно се втурнали насреща им. И копията на Клаудасовите рицари се строшили, а техните останали здрави. И те повалили двамата рицари на земята и като ги оставили да лежат там, продължили пътя си. Тогава другите шестима рицари препуснали напред да ги пресрещнат пак, а Улфиус и Брастиас повалили още двамина и продължили нататък. И при четвъртата, теснина се срещнали с последните двама и тях повалили. И тъй, ни един от осемте рицари не останал без тежки рани.

И когато стигнали в Бенуик, случило се, че и двамата крале, Бан и Борс, били там. И като научили тези крале, че са дошли пратеници, заръчали на двама славни рицари да ги посрещнат, единият на име Лионс, палернски владетел, а другият — сър Фарианс, уважаван рицар. Те запитали пратениците откъде идват и онези им отговорили, че са дошли от името на крал Артур, крал на Англия. И те ги прегърнали и много им се зарадвали. И когато двамата крале разбрали, че са пристигнали пратеници на Артур, приели ги, без да се бавят, и разговаряли с тях най-сърдечно, като рекли, че им се радват повече, отколкото на всички крале по света. И тогаз пратениците целунали писмата и им ги предали и когато Бан и Борс разбрали какво пише в тях, зарадвали им се още повече. И след като бързо прочели писмата, отговорили им, че ще изпълнят желанието на крал Артур, а Улфиус и Брастиас могат да останат при тях колкото си щат и ще бъдат най-добре дошли в пределите на техните владения. Тогаз Улфиус и Брастиас разказали на кралете за приключенията си по пътя с осемте рицари.

— Аха — рекли Бан и Борс, — тези рицари са наши добри приятели. Ако бяхме научили за тях по-рано, нямаше така лесно да се отърват.

И тъй, Улфиус и Брастиас били отлично приети и получили скъпи дарове, колкото можели да носят, и устен и писмен отговор, че двамата крале ще дойдат колкото могат по-скоро при Артур.

И тъй, двамата рицари поели обратно, прекосили морето и се върнали при господаря си и му казали как са сполучили, на което крал Артур много се зарадвал.

— Кога предполагате, че ще бъдат тук двамата крале?

— Сър — отвърнали те, — преди празника Всех святих.

Тогава кралят наредил за този ден да се уреди голямо празненство и да се устрои голям турнир. И преди Всех святих дошли отвъд морето двамата крале с триста рицари, и всички до един били добре подготвени и за мир, и за война. И крал Артур ги посрещнал на десет мили от Лондон и радостта им била безкрайна.

И на богатото угощение на Всех святих тримата крале седели в залата и ги обслужвали сенешалът сър Кей, виночерпецът сър Лукан, син на херцог Корнеус, и сър Грифлет, син на Кардол, понеже те тримата били най-издигнатите сред всички, които обслужвали кралете. Сетне, след като се умили и станали от трапезата, всички рицари, които щели да участват в турнира, се приготвили. И когато яхнали конете си, броят им бил седемстотин. Тогава Артур, Бан и Борс, заедно с Кентърбърийския архиепископ и сър Ектор, бащата на Кей, седнали под един балдахин от златоткан плат, а до тях се настанили много благородни дами, за да наблюдават турнира и да отсъдят кой рицар е най-добър.