Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как крал Артур на няколко пъти изтеглил меча

— Сега опитай ти — рекъл сър Ектор на сър Кей.

И той задърпал меча с все сила, ала не успял да го изтръгне от камъка.

— Сега опитайте вие — рекъл сър Ектор на Артур.

— На драго сърце — отвърнал Артур и с лекота измъкнал меча. И тогаз сър Ектор коленичил пред него, а също и сър Кей.

— Ах — рекъл Артур, — скъпи ми татко и братко, защо коленичите пред мене?

— Не, не, господарю Артур, не е истина това. Никога не съм ви бил баща, нито съм от вашия род, но виждам, че вие сте от по-висок род, отколкото съм предполагал.

И тогава сър Ектор му разказал всичко — как го взел да го отгледа и по чие нареждане и как Мерлин му го предал. И Артур много се наскърбил, че сър Ектор не му е баща.

— Сър — рекъл сър Ектор на Артур, — ще бъдете ли към мен добър и милостив господар, когато станете крал?

— Тежка ще бъде вината ми, ако постъпя другояче — отвърнал Артур, — защото вие сте този, комуто дължа най-много на света, както и на моята добра господарка и майка, жена ви, която ме е откърмила и отгледала като свое собствено дете. И ако един ден по божия милост наистина стана крал, искайте от мен всичко, което мога да направя, и аз няма да ви откажа. Боже опази да ви откажа!

— Сър — рекъл сър Ектор, — няма да искам нищо друго от вас, освен да направите сър Кей, млечния си брат, сенешал[1] на всички свои владения.

— Тъй ще бъде — отвърнал Артур. — И заклевам се в живота си, че никой друг освен него не ще получи тази длъжност, додето той и аз сме живи.

Сетне отишли при архиепископа и му разказали кой и как е изтеглил меча. И на Богоявление[2] всички благородници отново се събрали и мнозина се опитали да вземат меча. Ала и този път, пред собствените им очи, никой не успял да го измъкне освен Артур. И това силно разгневило мнозина от лордовете и те рекли, че е позор за тях и за кралството да ги управлява момче, в чиито жили не тече благородна кръв. И понеже не могли да се споразумеят, отложили решението си до Сретение Господне[3] и наредили на този ден всички отново да се съберат там. А на десетте рицари заповядали през това време да пазят меча денем и нощем, и те разпънали над камъка голям шатър, и петима от тях непрекъснато бдели над него.

И тъй, на Сретение Господне още много лордове дошли с надеждата да заслужат меча, ала никой не успял. И както сторил Артур по Коледа, тъй направил и на Сретение Господне и изтеглил меча без усилие. Тогава благородниците люто се разсърдили и отново отложили решението си, додето не дойде големият празник Великден. И както сполучил Артур преди, тъй сполучил и на Великден, ала въпреки това някои от по-могъщите лордове възнегодували, че Артур ще стане крал, и пак отложили решението, този път за празника Петдесетница[4]. Тогава, по съвет на Мерлин, Кентърбърийският архиепископ наредил да повикат най-добрите рицари и онези, на които крал Утер най-много вярвал и които най-много обичал, додето бил жив. И на тези рицари — сър Бодуин Бретански, сър Кей, сър Улфиус и сър Брастиас — заръчали да пазят Артур. И тъй всички те и мнозина други не се отделяли от Артур ни денем, ни нощем, до празника Петдесетница.

Бележки

[1] Сенешал — управител на двора на феодален владетел.

[2] Богоявление — църковен празник, 6 януари.

[3] Сретение Господне — църковен празник, 2 февруари.

[4] Петдесетница — църковен празник, осем седмици след Великден.