Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 2

Как сър Ектор тръгнал да дири сър Ланселот и как бил пленен от сър Таркуин

Когато сър Ектор де Марис[1] узнал, че сър Ланселот е напуснал двора, за да търси приключения, разгневил се сам на себе си и се приготвил да дири сър Ланселот. И като яздил дълго през гъста гора, срещнал един човек, приличен по външност на горски пазач.

— Добри човече — рекъл сър Ектор, — знаеш ли тук наблизо да има някакви чудни приключения?

— Сър — отвърнал горският пазач, — добре познавам тези места и ще ви кажа, че тук наблизо, на около една миля, има укрепено имение, заградено с дълбок ров. И край това имение, от лявата му страна, има бистър поток, дето конете пият вода, а над този поток расте клонесто дърво, а на него висят безчет яки щитове, служили някога на храбри рицари, а на ствола на дървото е закачен съд от мед и бронз. Ударѝ три пъти по този съд с дръжката на копието си и скоро ще научиш необикновени неща. И може Господ да бъде по-милостив към теб, отколкото към други рицари, дето са минавали през тази гора от много години насам.

— Сполай ти — рекъл сър Ектор и поел нататък.

И не след дълго стигнал при дървото и видял на него безчет яки щитове.

И сред тях познал щита на брат си сър Лионел и на мнозина още свои другари от рицарите на Кръглата маса. И това наскърбило сърцето му и той се зарекъл да отмъсти за брат си. Заудрял тогава сър Ектор като обезумял по съда и напоил коня си от потока. И ето че зад него се явил един рицар и му казал да излезе от водата и да се приготви за бой. И сър Ектор тозчас се обърнал пъргаво, опрял копието си на седлото и с такава сила ударил другия рицар, че конят му два пъти се завъртял.

— Славен удар беше това — рекъл могъщият рицар — и достоен за всеки рицар.

И в миг препуснал с коня си към сър Ектор, сграбчил го под дясната му мишница, вдигнал го от седлото и го отнесъл в своя замък, дето го тръшнал на пода. Името на този рицар било сър Таркуин.

И рекъл той на сър Ектор:

— Тъй като днес ти се сражава с мен по-храбро, отколкото всеки друг рицар от дванайсет години насам, ще ти подаря живота, ако се закълнеш да бъдеш мой пленник до сетния си ден.

— Не — рекъл сър Ектор, — това нивга не ще обещая и ще направя всичко, за да си върна свободата.

— Жалко — рекъл сър Таркуин.

И тогаз наредил да му свалят доспехите и да го бият гол с тръни, а после да го хвърлят в черна тъмница, дето той познал мнозина свои другари. Ала когато сър Ектор видял сър Лионел, дълбоко се опечалил.

— Горко ми, братко! — рекъл сър Ектор. — Де е брат ми сър Ланселот?

— Мили братко, оставих го заспал под една ябълка и какво е станало с него, не мога да ти кажа.

— Горко ни! — рекли рицарите. — Ако не ни помогне сър Ланселот, нивга не ще се избавим от властта на нашия господар, сър Таркуин, защото не познаваме рицар, който може да го надвие.

Бележки

[1] Ектор де Марис е по-малък брат на сър Ланселот и няма нищо общо със сър Ектор, който е отгледал невръстния Артур. Във френските източници прозвището Де Марис се свързва с лат. „mare“ — море, но в действителност в него трябва да търсим германски корен със значение „покрайнини“, запазен в съвременната английска дума „marches“ — покрайнини, и в немската „маркграф“.