Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 2
Как сър Ектор тръгнал да дири сър Ланселот и как бил пленен от сър Таркуин
Когато сър Ектор де Марис[1] узнал, че сър Ланселот е напуснал двора, за да търси приключения, разгневил се сам на себе си и се приготвил да дири сър Ланселот. И като яздил дълго през гъста гора, срещнал един човек, приличен по външност на горски пазач.
— Добри човече — рекъл сър Ектор, — знаеш ли тук наблизо да има някакви чудни приключения?
— Сър — отвърнал горският пазач, — добре познавам тези места и ще ви кажа, че тук наблизо, на около една миля, има укрепено имение, заградено с дълбок ров. И край това имение, от лявата му страна, има бистър поток, дето конете пият вода, а над този поток расте клонесто дърво, а на него висят безчет яки щитове, служили някога на храбри рицари, а на ствола на дървото е закачен съд от мед и бронз. Ударѝ три пъти по този съд с дръжката на копието си и скоро ще научиш необикновени неща. И може Господ да бъде по-милостив към теб, отколкото към други рицари, дето са минавали през тази гора от много години насам.
— Сполай ти — рекъл сър Ектор и поел нататък.
И не след дълго стигнал при дървото и видял на него безчет яки щитове.
И сред тях познал щита на брат си сър Лионел и на мнозина още свои другари от рицарите на Кръглата маса. И това наскърбило сърцето му и той се зарекъл да отмъсти за брат си. Заудрял тогава сър Ектор като обезумял по съда и напоил коня си от потока. И ето че зад него се явил един рицар и му казал да излезе от водата и да се приготви за бой. И сър Ектор тозчас се обърнал пъргаво, опрял копието си на седлото и с такава сила ударил другия рицар, че конят му два пъти се завъртял.
— Славен удар беше това — рекъл могъщият рицар — и достоен за всеки рицар.
И в миг препуснал с коня си към сър Ектор, сграбчил го под дясната му мишница, вдигнал го от седлото и го отнесъл в своя замък, дето го тръшнал на пода. Името на този рицар било сър Таркуин.
И рекъл той на сър Ектор:
— Тъй като днес ти се сражава с мен по-храбро, отколкото всеки друг рицар от дванайсет години насам, ще ти подаря живота, ако се закълнеш да бъдеш мой пленник до сетния си ден.
— Не — рекъл сър Ектор, — това нивга не ще обещая и ще направя всичко, за да си върна свободата.
— Жалко — рекъл сър Таркуин.
И тогаз наредил да му свалят доспехите и да го бият гол с тръни, а после да го хвърлят в черна тъмница, дето той познал мнозина свои другари. Ала когато сър Ектор видял сър Лионел, дълбоко се опечалил.
— Горко ми, братко! — рекъл сър Ектор. — Де е брат ми сър Ланселот?
— Мили братко, оставих го заспал под една ябълка и какво е станало с него, не мога да ти кажа.
— Горко ни! — рекли рицарите. — Ако не ни помогне сър Ланселот, нивга не ще се избавим от властта на нашия господар, сър Таркуин, защото не познаваме рицар, който може да го надвие.