Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 29
Как се проявил сър Тристан през първия ден от турнира и как заслужил наградата
Сега да се върнем при сър Тристан, който заповядал на слугата си Гувернал да му намери черен щит без никакъв знак. И тъй, сър Персид и сър Тристан се сбогували с домакина си, сър Пелон, и рано-рано поели за турнира. И като стигнали там, присъединили се към хората на шотландския крал Карадос.
И скоро рицарите се събрали пред замъка — и от тези на краля на Северен Уелс, и от тези на крал Карадос — и започнало голямо сражение, та едни нападали, други се отбранявали из цялото поле. Сетне в боя се хвърлили сър Персид и сър Тристан и се сражавали тъй храбро, че успели да отблъснат краля на Северен Уелс.
Тогава към войнството на Северен Уелс се присъединили сър Блеоберис де Ганис и сър Гахерис, и сър Персид бил повален от седлото и едва не загинал, тъй като четирийсет конници минали през него. И сър Блеоберис извършил големи бойни подвизи, а сър Гахерис не останал по-назад.
Когато сър Тристан видял бойните им подвизи, зачудил се кои ли са тези рицари. И помислил си той също, че е позор да постъпват така със сър Персид. Сетне грабнал тежко копие в ръка, препуснал към сър Гахерис и го повалил от коня. Разгневил се тогава сър Блеоберис, грабнал копие и се втурнал яростно към сър Тристан, ала той връхлетял насреща му и го повалил от коня.
Видял всичко това Краля със стоте рицари и се ядосал, та довел конете на сър Блеоберис и на сър Гахерис и се започнала люта схватка. И сър Тристан непрекъснато нападал, а сър Блеоберис с мъка се отбранявал. Сетне дошъл сър Динадан и се спуснал срещу сър Тристан, ала сър Тристан така го ударил с меча си, че той изгубил свяст на седлото. После сър Динадан отишъл при сър Тристан и му рекъл:
— Сър, познавам ви по-добре, отколкото си мислите, и затова ви се вричам, че никога вече няма да влизам в бой с вас, и обещавам ви също, че вашият меч никога вече няма да се докосне до шлема ми.
В туй време сър Блеоберис пак нападнал и сър Тристан му нанесъл такъв удар, че той обронил глава. И тозчас сър Тристан го хванал здраво за шлема и го смъкнал в краката на коня му.
Тогава крал Артур изсвирил с рог и дал знак на рицарите да прекратят боя. И сър Тристан се прибрал в шатъра си, а сър Динадан отишъл с него. И сър Персид, и крал Артур, и кралете на двете войнства се чудели кой е този рицар с черния щит. И мнозина изказали предположения, а някои го познали, ала си замълчали и нищо не рекли. И тъй, през първия ден крал Артур и всички крале и лордове присъдили наградата на сър Тристан. Ала те не знаели името му и го наричали Рицаря с черния щит.