Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 29

Как се проявил сър Тристан през първия ден от турнира и как заслужил наградата

Сега да се върнем при сър Тристан, който заповядал на слугата си Гувернал да му намери черен щит без никакъв знак. И тъй, сър Персид и сър Тристан се сбогували с домакина си, сър Пелон, и рано-рано поели за турнира. И като стигнали там, присъединили се към хората на шотландския крал Карадос.

И скоро рицарите се събрали пред замъка — и от тези на краля на Северен Уелс, и от тези на крал Карадос — и започнало голямо сражение, та едни нападали, други се отбранявали из цялото поле. Сетне в боя се хвърлили сър Персид и сър Тристан и се сражавали тъй храбро, че успели да отблъснат краля на Северен Уелс.

Тогава към войнството на Северен Уелс се присъединили сър Блеоберис де Ганис и сър Гахерис, и сър Персид бил повален от седлото и едва не загинал, тъй като четирийсет конници минали през него. И сър Блеоберис извършил големи бойни подвизи, а сър Гахерис не останал по-назад.

Когато сър Тристан видял бойните им подвизи, зачудил се кои ли са тези рицари. И помислил си той също, че е позор да постъпват така със сър Персид. Сетне грабнал тежко копие в ръка, препуснал към сър Гахерис и го повалил от коня. Разгневил се тогава сър Блеоберис, грабнал копие и се втурнал яростно към сър Тристан, ала той връхлетял насреща му и го повалил от коня.

Видял всичко това Краля със стоте рицари и се ядосал, та довел конете на сър Блеоберис и на сър Гахерис и се започнала люта схватка. И сър Тристан непрекъснато нападал, а сър Блеоберис с мъка се отбранявал. Сетне дошъл сър Динадан и се спуснал срещу сър Тристан, ала сър Тристан така го ударил с меча си, че той изгубил свяст на седлото. После сър Динадан отишъл при сър Тристан и му рекъл:

— Сър, познавам ви по-добре, отколкото си мислите, и затова ви се вричам, че никога вече няма да влизам в бой с вас, и обещавам ви също, че вашият меч никога вече няма да се докосне до шлема ми.

В туй време сър Блеоберис пак нападнал и сър Тристан му нанесъл такъв удар, че той обронил глава. И тозчас сър Тристан го хванал здраво за шлема и го смъкнал в краката на коня му.

Тогава крал Артур изсвирил с рог и дал знак на рицарите да прекратят боя. И сър Тристан се прибрал в шатъра си, а сър Динадан отишъл с него. И сър Персид, и крал Артур, и кралете на двете войнства се чудели кой е този рицар с черния щит. И мнозина изказали предположения, а някои го познали, ала си замълчали и нищо не рекли. И тъй, през първия ден крал Артур и всички крале и лордове присъдили наградата на сър Тристан. Ала те не знаели името му и го наричали Рицаря с черния щит.