Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 22
Как крал Артур накарал крал Марк да се помири със сър Тристан и как двамата тръгнали за Корнуол
Сега да продължим нататък, да оставим сър Гауейн и да говорим за крал Артур, който един ден рекъл на крал Марк:
— Сър, окажете ми тази милост и изпълнете молбата, която имам към вас.
— Сър — отвърнал крал Марк, — ще изпълня всичко, каквото пожелаете, стига да е по силите ми.
— Сполай ви, сър — рекъл крал Артур. — Ето какво ще ви помоля — да бъдете милостив господар спрямо сър Тристан, понеже той е мъж твърде достоен, и го вземете със себе си в Корнуол, за да навести приятелите си, и се отнасяйте дружелюбно с него.
— Сър — отвърнал крал Марк, — заклевам се в живота си, във вярата си в Бога и във верността, която ви дължа, че заради вас ще го почитам доколкото ми е възможно.
— Сър — рекъл крал Артур, — ще ви простя всичкото зло, що сте ми причинили, ако потвърдите думите си с клетва върху Библията.
— На драго сърце — рекъл крал Марк.
И тъй, заклел се той над една Библия пред краля, а с него и всичките му рицари, а после крал Марк и сър Тристан си стиснали здраво ръце. Ала въпреки туй, както се оказало по-късно, крал Марк имал най-коварни намерения, тъй като хвърлил сър Тристан в тъмницата искал подло да го убие.
Скоро след това крал Марк се сбогувал, за да се отправи обратно към Корнуол, а сър Тристан се приготвил да върви с него. Тогава много от рицарите на Кръглата маса се наскърбили и угрижили безмерно, ала най-вече се наскърбили сър Ланселот, сър Ламорак и сър Динадан, защото добре знаели, че крал Марк ще убие или погуби сър Тристан.
— Уви — рекъл Динадан, — наистина ли моят господар сър Тристан си отива?
И сам сър Тристан така се натъжил, че едва не обезумял от мъка.
— Горко ни! — рекъл сър Ланселот на крал Артур. — Що сторихте? Лишавате се от най-достойния мъж, който нявга е идвал в двора ви.
— Той сам пожела това — отвърнал Артур. — Друго не можех да сторя. Направих всичко, каквото бе по силите ми, за да се сдобрят.
— Да се сдобрят ли? — рекъл сър Ланселот. — Не вярвайте на такова сдобряване, защото ще видите, че той ще убие сър Тристан или ще го хвърли в тъмница, тъй като е най-коварният и подъл рицар и крал на света.
И тогава сър Ланселот отишъл при крал Марк и му рекъл:
— Любезни кралю, знай, че сър Тристан ще дойде с теб в Корнуол, затова чуй съвета ми, внимавай да не извършиш предателство срещу него, защото, ако сториш някакво зло на този рицар чрез коварство и измама, заклевам се в Бога и в рицарската си чест, че ще те убия със собствените си ръце.
— Сър Ланселот — рекъл кралят, — твърде тежки думи ми надумахте, след като сам видяхте как се заклех и най-почтено се врекох пред краля и всичките му рицари, че няма да го убия или погубя с предателство. Ще бъде преголям позор за мен да наруша дадената дума.
— Добре говорите — отвърнал сър Ланселот, — ала сте известен като низък подлец и измамник, та никой не може да ви вярва. Всички знаят защо дойдохте в тази страна и причината е единствено тази, че искахте да убиете сър Тристан.
И тъй, сред всеобща скръб крал Марк и сър Тристан се отправили заедно по пътя, защото такова било желанието на сър Тристан и неговата воля — да иде в Корнуол с крал Марк, и всичко това било с цел да види отново Хубавата Изолда, тъй като без нея сър Тристан не можел да живее.