Томас Малори
Смъртта на Артур (261)

Глава 22

Как крал Артур накарал крал Марк да се помири със сър Тристан и как двамата тръгнали за Корнуол

Сега да продължим нататък, да оставим сър Гауейн и да говорим за крал Артур, който един ден рекъл на крал Марк:

— Сър, окажете ми тази милост и изпълнете молбата, която имам към вас.

— Сър — отвърнал крал Марк, — ще изпълня всичко, каквото пожелаете, стига да е по силите ми.

— Сполай ви, сър — рекъл крал Артур. — Ето какво ще ви помоля — да бъдете милостив господар спрямо сър Тристан, понеже той е мъж твърде достоен, и го вземете със себе си в Корнуол, за да навести приятелите си, и се отнасяйте дружелюбно с него.

— Сър — отвърнал крал Марк, — заклевам се в живота си, във вярата си в Бога и във верността, която ви дължа, че заради вас ще го почитам доколкото ми е възможно.

— Сър — рекъл крал Артур, — ще ви простя всичкото зло, що сте ми причинили, ако потвърдите думите си с клетва върху Библията.

— На драго сърце — рекъл крал Марк.

И тъй, заклел се той над една Библия пред краля, а с него и всичките му рицари, а после крал Марк и сър Тристан си стиснали здраво ръце. Ала въпреки туй, както се оказало по-късно, крал Марк имал най-коварни намерения, тъй като хвърлил сър Тристан в тъмницата искал подло да го убие.

Скоро след това крал Марк се сбогувал, за да се отправи обратно към Корнуол, а сър Тристан се приготвил да върви с него. Тогава много от рицарите на Кръглата маса се наскърбили и угрижили безмерно, ала най-вече се наскърбили сър Ланселот, сър Ламорак и сър Динадан, защото добре знаели, че крал Марк ще убие или погуби сър Тристан.

— Уви — рекъл Динадан, — наистина ли моят господар сър Тристан си отива?

И сам сър Тристан така се натъжил, че едва не обезумял от мъка.

— Горко ни! — рекъл сър Ланселот на крал Артур. — Що сторихте? Лишавате се от най-достойния мъж, който нявга е идвал в двора ви.

— Той сам пожела това — отвърнал Артур. — Друго не можех да сторя. Направих всичко, каквото бе по силите ми, за да се сдобрят.

— Да се сдобрят ли? — рекъл сър Ланселот. — Не вярвайте на такова сдобряване, защото ще видите, че той ще убие сър Тристан или ще го хвърли в тъмница, тъй като е най-коварният и подъл рицар и крал на света.

И тогава сър Ланселот отишъл при крал Марк и му рекъл:

— Любезни кралю, знай, че сър Тристан ще дойде с теб в Корнуол, затова чуй съвета ми, внимавай да не извършиш предателство срещу него, защото, ако сториш някакво зло на този рицар чрез коварство и измама, заклевам се в Бога и в рицарската си чест, че ще те убия със собствените си ръце.

— Сър Ланселот — рекъл кралят, — твърде тежки думи ми надумахте, след като сам видяхте как се заклех и най-почтено се врекох пред краля и всичките му рицари, че няма да го убия или погубя с предателство. Ще бъде преголям позор за мен да наруша дадената дума.

— Добре говорите — отвърнал сър Ланселот, — ала сте известен като низък подлец и измамник, та никой не може да ви вярва. Всички знаят защо дойдохте в тази страна и причината е единствено тази, че искахте да убиете сър Тристан.

И тъй, сред всеобща скръб крал Марк и сър Тристан се отправили заедно по пътя, защото такова било желанието на сър Тристан и неговата воля — да иде в Корнуол с крал Марк, и всичко това било с цел да види отново Хубавата Изолда, тъй като без нея сър Тристан не можел да живее.