Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 34

Как сър Ламорак в омразата си изпратил един рог на крал Марк и как сър Тристан бил заведен в параклис

И тъй, той си тръгнал със сър Дриант и по пътя срещнал един рицар, който бил изпратен при крал Артур от Вълшебницата Морган. И този рицар носел красив рог, обкован със злато. И имал рогът това свойство, че никоя благородна дама не можела да пие от него, ако не е вярна на съпруга си, защото, ако не е вярна, питието се разливало, а ако е вярна, пиела спокойно. И този рог бил изпратен на крал Артур, за да бъде изпитана кралица Гуиневир и от омраза към сър Ланселот, ала сър Ламорак насила накарал рицаря да му разкаже къде и по каква причина носи обкования рог.

— А сега избирай — рекъл сър Ламорак, — или ще занесеш този рог на крал Марк, или ще умреш. Не ще крия, че от омраза и ненавист към сър Тристан искам да занесеш този рог на крал Марк и да му кажеш, че го изпращам, за да изпита верността на своята съпруга, тъй като само така ще научи истината.

И тъп, отишъл рицарят при крал Марк и му занесъл този скъп рог и казал му, че го праща сър Ламорак, и му обяснил свойствата на рога. И тогава кралят накарал кралица Изолда и още сто дами да пият от него и само четири от тях сторили това, без да разлеят питието.

— Горко ми — рекъл крал Марк. — Каква зла участ!

И люто се заклел, че кралицата ще бъде изгорена на клада заедно с другите дами. Тогава всички васали се събрали и твърдо рекли, че не ще позволят тези дами да бъдат изгорени заради един рог, направен с магия и изпратен от най-коварната магьосница и вещица на света, защото този рог не носел никому добро, а само раздори и кавги, тъй като тя цял живот била враг на онези, що се обичали истински. И мнозина рицари се врекли, че срещнат ли някога Вълшебницата Морган, няма да я обсипят с любезности. И сър Тристан бил люто разгневен, задето сър Ламорак изпратил този рог на крал Марк, понеже добре знаел, че го е сторил от омраза към него. И тогава намислил да отмъсти на сър Ламорак.

По това време сър Тристан ходел при кралица Изолда всеки път, щом можел, а братовчед му, сър Андред, денем и нощем го дебнел, та да го хване с Хубавата Изолда.

И тъй, веднъж той научил часа и нощта, когато сър Тристан ще иде при своята дама. Тогава сър Андред събрал дванайсет рицари и в полунощ нахълтал тайно и ненадейно в покоите на Хубавата Изолда и заловил сър Тристан гол в постелята й, та му вързали ръцете и краката и го държали така, додето съмне.

Сетне по решение на крал Марк, сър Андред и някои от васалите сър Тристан бил отведен в един параклис на скалите край морето, за да изтърпи там наказанието си. И макар да бил вързан, водели го четирийсет рицари. И като видял сър Тристан, че не го очаква нищо добро и няма да избегне смъртта, казал:

— Благородни лордове, спомнете си какво направих за Корнуол и на какви опасности съм се излагал за доброто на всички ви. Когато се сражавах заради данъка на Корнуол с храбрия рицар сър Мархаус, понеже никой от вас не пожела да се бие с него, ми бе обещана по-щедра отплата. Затова, ако сте справедливи и благородни рицари, не ме оставяйте да умра така позорно, тъй като ще бъде срам за цялото рицарство да загина по такъв недостоен начин, защото, смея да твърдя, до днес не съм срещал рицар, който да ме превъзхожда в боя.

— Засрами се, подъл изменнико — рекъл сър Андред, — и престани да се хвалиш, защото въпреки всичките ти горди думи днес ще умреш.

— О, Андред, Андред — рекъл сър Тристан, — роднина си ми, а се държиш така враждебно към мен, макар да знам, че ако бяхме сами двамата с теб, не би ме погубил.

— Не е вярно — викнал сър Андред, изтеглил меч и замахвал да го убие.

Като видял сър Тристан гневното му лице, хвърлил поглед към двамата рицари, за които били здраво вързани ръцете му, и изведнъж се дръпнал рязко, освободил се, скочил върху братовчед си сър Андред и като измъкнал меча от ръката му, с един удар го повалил наземи и продължил да се бие така, додето сразил десет рицари. После сър Тристан се затворил в параклиса и се отбранявал храбро.

Вдигнала се тогава голяма врява и много народ се събрал да помага на сър Андред, повече от сто души. И когато сър Тристан видял да се приближават към него толкоз хора, спомнил си, че е гол, залостил здраво вратата на параклиса, счупил решетките на един прозорец и скочил оттам право върху скалите в морето. И тъй, през този ден нито сър Андред, нито другарите му успели да го заловят.