Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 9

Как сър Ланселот пристигнал тъкмо когато сър Мелиагант го чакал на полето и се приготвил за бой

Нека сега оставим сър Ланселот да препуска с все сили и да разкажем за кралица Гуиневир, която повели да изгорят на кладата, тъй като сър Мелиагант, понеже бил уверен — така поне си мислел, — че сър Ланселот няма да се яви на двубоя, все настоявал пред крал Артур да изпълни повелите на справедливостта или да намери сър Ланселот от Езерото.

Тогава кралят и целият му двор дълбоко се опечалили и засрамили, че кралицата трябва да бъде изгорена на клада по вина на сър Ланселот.

— Господарю мой Артур — рекъл сър Лавейн, — вие сам разбирате, че нещо лошо се е случило на моя господар сър Ланселот, тъй като, ако е жив и не е болен или в плен, той непременно щеше да е тук, защото не е било да не устои на думата си, когато обещае да се сражава за честта на някого. Затуй, моля ви, разрешете ми да се сражавам днес вместо моя господар и повелител и да спася кралицата, моята господарка.

— Сполай ви, благородни сър Лавейн — рекъл крал Артур, — тъй като съм сигурен, че всичко онуй, в което сър Мелиагант обвинява кралицата, е клевета. Аз сам разговарях с десетте ранени рицари и всеки от тях, ако беше здрав и годен за бой, щеше с готовност да докаже в сражение със сър Мелиагант, че неговите обвинения срещу кралицата са неверни.

— Същото ще сторя и аз — рекъл сър Лавейн, — за да защитя честта на моя господар сър Ланселот, ако вие ми разрешите.

— Разрешавам ви — рекъл крал Артур. — Покажете на какво сте способен, тъй като съм уверен, че спрямо сър Ланселот е извършено някакво предателство.

Тогава сър Лавейн сложил доспехите, яхнал коня и се втурнал към края на арената, дето трябвало да стане двубоят. И тъкмо когато вестителите се готвели да извикат: „Почвайте!“, явил се, препускайки с все сили, сър Ланселот на кон. И тозчас Артур викнал:

— Ей! Почакайте!

Тогава сър Ланселот бил призован пред крал Артур и там, без да слиза от коня, разказал открито на краля и на всички други от начало до край как постъпил с него сър Мелиагант. И когато кралят и кралицата, и техните лордове узнали за коварството на сър Мелиагант, те се засрамили заради него. Сетне довели кралица Гуиневир и я сложили да седне до краля, тъй като никой не се съмнявал в победата на нейния закрилник.

И тъй, нямало какво повече да се говори, та сър Ланселот и сър Мелиагант се приготвили за двубой и затъкнали копия. Тогава те се сблъскали с гръм и трясък и сър Ланселот повалил противника си през задницата на коня му. После сър Ланселот скочил от седлото, сложил щита си на рамо и взел меча в ръка, а сър Мелиагант се изправил насреща му по същия начин и двамата си разменили безчет тежки удари. Ала най-подир сър Ланселот го ударил с такава сила по шлема, че той рухнал наземи на една страна. И тогава сър Мелиагант викнал със силен глас:

— Най-благородни рицарю сър Ланселот, пощадете живота ми! Предавам се и ви моля като рицар и мой другар от Кръглата маса да не ме убивате, защото се признавам за победен. А дали ще живея, или ще умра, оставям на волята на краля и на вашата воля.

И като чул тези думи, сър Ланселот не знаел що да стори, тъй като най-много от всичко на света жадувал да си отмъсти на сър Мелиагант. Тогава вдигнал очи към кралица Гуиневир, за да види по израза на лицето й какво би желала тя. А кралицата леко поклатила глава, сякаш искала да каже: „Убийте го“, и сър Ланселот ясно разбрал от кимването й, че тя желае смъртта му. И тозчас викнал той на сър Мелиагант да се изправи и в името на рицарската си чест да продължи двубоя.

— Не — рекъл сър Мелиагант, — няма да стана, додето не приемете меча ми, защото се признавам за победен и страхливец.

— Ето какво ще ви предложа великодушно — рекъл сър Ланселот, — ще сваля шлема си и бронята на лявата си страна, ще накарам да ми вържат лявата ръка на гърба, та да не мога да се браня с нея, и така ще се сражавам с вас.

Тогава сър Мелиагант рипнал на крака и викнал с висок глас:

— Господарю Артур, чуйте добре думите му, тъй като аз приемам тези условия. Нека свали доспехите си и да му вържат ръката, както предлага.

— Какво ще кажете — рекъл кралят на сър Ланселот, — поддържате ли предложението си?

— Да, господарю — рекъл сър Ланселот, — аз никога не вземам назад думите си.

Тогава рицарите съдници на двубоя свалили шлема на сър Ланселот, после бронята на лявата му страна и нагръдника, вързали лявата му ръка на гърба и така, без щит и доспехи, го оставили срещу противника му. И трябва да знаете, че много дами и рицари се слисали как може сър Ланселот да се излага на такава опасност.

И тозчас сър Мелиагант се хвърлил напред с вдигнат меч. А сър Ланселот обърнал към него незащитената си глава и непокритата си лява страна, ала тъкмо когато сър Мелиагант замахнал да го удари по голата му глава, той бързо отстъпил с левия крак и подложил на удара меча и дясната си страна и тъй с голяма ловкост го отблъснал. После сър Ланселот на свой ред с огромна сила го ударил по шлема и разсякъл главата му на две.

След това нямало какво друго да се прави, освен да го изнесат от полето. И по настояване на рицарите от Кръглата маса кралят разрешил да го погребат и да напишат на гроба му кой го е убил и по каква причина. И от този ден насетне кралят и кралицата ценели и обичали сър Ланселот от Езерото повече, отколкото когато и да е преди.