Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 9
Как сър Ланселот пристигнал тъкмо когато сър Мелиагант го чакал на полето и се приготвил за бой
Нека сега оставим сър Ланселот да препуска с все сили и да разкажем за кралица Гуиневир, която повели да изгорят на кладата, тъй като сър Мелиагант, понеже бил уверен — така поне си мислел, — че сър Ланселот няма да се яви на двубоя, все настоявал пред крал Артур да изпълни повелите на справедливостта или да намери сър Ланселот от Езерото.
Тогава кралят и целият му двор дълбоко се опечалили и засрамили, че кралицата трябва да бъде изгорена на клада по вина на сър Ланселот.
— Господарю мой Артур — рекъл сър Лавейн, — вие сам разбирате, че нещо лошо се е случило на моя господар сър Ланселот, тъй като, ако е жив и не е болен или в плен, той непременно щеше да е тук, защото не е било да не устои на думата си, когато обещае да се сражава за честта на някого. Затуй, моля ви, разрешете ми да се сражавам днес вместо моя господар и повелител и да спася кралицата, моята господарка.
— Сполай ви, благородни сър Лавейн — рекъл крал Артур, — тъй като съм сигурен, че всичко онуй, в което сър Мелиагант обвинява кралицата, е клевета. Аз сам разговарях с десетте ранени рицари и всеки от тях, ако беше здрав и годен за бой, щеше с готовност да докаже в сражение със сър Мелиагант, че неговите обвинения срещу кралицата са неверни.
— Същото ще сторя и аз — рекъл сър Лавейн, — за да защитя честта на моя господар сър Ланселот, ако вие ми разрешите.
— Разрешавам ви — рекъл крал Артур. — Покажете на какво сте способен, тъй като съм уверен, че спрямо сър Ланселот е извършено някакво предателство.
Тогава сър Лавейн сложил доспехите, яхнал коня и се втурнал към края на арената, дето трябвало да стане двубоят. И тъкмо когато вестителите се готвели да извикат: „Почвайте!“, явил се, препускайки с все сили, сър Ланселот на кон. И тозчас Артур викнал:
— Ей! Почакайте!
Тогава сър Ланселот бил призован пред крал Артур и там, без да слиза от коня, разказал открито на краля и на всички други от начало до край как постъпил с него сър Мелиагант. И когато кралят и кралицата, и техните лордове узнали за коварството на сър Мелиагант, те се засрамили заради него. Сетне довели кралица Гуиневир и я сложили да седне до краля, тъй като никой не се съмнявал в победата на нейния закрилник.
И тъй, нямало какво повече да се говори, та сър Ланселот и сър Мелиагант се приготвили за двубой и затъкнали копия. Тогава те се сблъскали с гръм и трясък и сър Ланселот повалил противника си през задницата на коня му. После сър Ланселот скочил от седлото, сложил щита си на рамо и взел меча в ръка, а сър Мелиагант се изправил насреща му по същия начин и двамата си разменили безчет тежки удари. Ала най-подир сър Ланселот го ударил с такава сила по шлема, че той рухнал наземи на една страна. И тогава сър Мелиагант викнал със силен глас:
— Най-благородни рицарю сър Ланселот, пощадете живота ми! Предавам се и ви моля като рицар и мой другар от Кръглата маса да не ме убивате, защото се признавам за победен. А дали ще живея, или ще умра, оставям на волята на краля и на вашата воля.
И като чул тези думи, сър Ланселот не знаел що да стори, тъй като най-много от всичко на света жадувал да си отмъсти на сър Мелиагант. Тогава вдигнал очи към кралица Гуиневир, за да види по израза на лицето й какво би желала тя. А кралицата леко поклатила глава, сякаш искала да каже: „Убийте го“, и сър Ланселот ясно разбрал от кимването й, че тя желае смъртта му. И тозчас викнал той на сър Мелиагант да се изправи и в името на рицарската си чест да продължи двубоя.
— Не — рекъл сър Мелиагант, — няма да стана, додето не приемете меча ми, защото се признавам за победен и страхливец.
— Ето какво ще ви предложа великодушно — рекъл сър Ланселот, — ще сваля шлема си и бронята на лявата си страна, ще накарам да ми вържат лявата ръка на гърба, та да не мога да се браня с нея, и така ще се сражавам с вас.
Тогава сър Мелиагант рипнал на крака и викнал с висок глас:
— Господарю Артур, чуйте добре думите му, тъй като аз приемам тези условия. Нека свали доспехите си и да му вържат ръката, както предлага.
— Какво ще кажете — рекъл кралят на сър Ланселот, — поддържате ли предложението си?
— Да, господарю — рекъл сър Ланселот, — аз никога не вземам назад думите си.
Тогава рицарите съдници на двубоя свалили шлема на сър Ланселот, после бронята на лявата му страна и нагръдника, вързали лявата му ръка на гърба и така, без щит и доспехи, го оставили срещу противника му. И трябва да знаете, че много дами и рицари се слисали как може сър Ланселот да се излага на такава опасност.
И тозчас сър Мелиагант се хвърлил напред с вдигнат меч. А сър Ланселот обърнал към него незащитената си глава и непокритата си лява страна, ала тъкмо когато сър Мелиагант замахнал да го удари по голата му глава, той бързо отстъпил с левия крак и подложил на удара меча и дясната си страна и тъй с голяма ловкост го отблъснал. После сър Ланселот на свой ред с огромна сила го ударил по шлема и разсякъл главата му на две.
След това нямало какво друго да се прави, освен да го изнесат от полето. И по настояване на рицарите от Кръглата маса кралят разрешил да го погребат и да напишат на гроба му кой го е убил и по каква причина. И от този ден насетне кралят и кралицата ценели и обичали сър Ланселот от Езерото повече, отколкото когато и да е преди.