Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 48

За шестия ден и какво се случило през него

Тук започва разказът за шестия ден. Излязъл най-напред сър Гахерис и се срещнал в двубой със сър Осейс Сурлузки и го повалил през задницата на коня му. После се сражавали мнозина и от двете дружини и безчет копия се строшили и много рицари били повалени под краката на конете. Дошли тогава сър Дорнард и сър Агловал, братя на сър Ламорак, и влезли в бой с други двама рицари и си разменили такива яростни удари, че и четиримата рицари рухнали наземи с все конете си.

Когато сър Ламорак видял двамата си братя сразени, извънмерно се разгневил, грабнал тежко копие и с него повалил четирима храбри рицари, ала сетне копието му се счупило. Тогава изтеглил меч и взел да сипе удари наляво и надясно, смъквал шлемове и повалял рицари, та всички се смаяли от бойните му подвизи, тъй като храбростта му обърнала мнозина рицари в бягство. Сетне вдигнал братята си на конете им и рекъл:

— Братя мои, позорно е да позволите тъй да ви повалят от конете! Какво е един рицар, ако не е на кон? Не почитам аз онзи рицар, що се бие пешком, защото такъв бой е недостоен. Не подобава на рицаря да се сражава пешком, освен ако бъде принуден с измама или със сила повален. Затова, братя мои, дръжте се здраво на конете си или да не сте посмели вече да се сражавате пред очите ми.

Сетне се хвърлил в битката херцог Чаленс Кларански, ала насреща му препуснал граф Улбанс Сурлузки и всеки повалил другия наземи. Тогава рицарите от двете дружини ги вдигнали пак на конете, тъй като сър Ектор и Блеоберис се втурнали пешком да подкрепят херцог Чаленс, а Краля със стоте рицари бранел граф Улбанс.

И тозчас Гахерис се спуснал срещу Краля със стоте рицари, а той отвърнал на удара му. Сетне дошъл херцог Чаленс и ги възпрял.

Тогава възвестили с рог края на битката и рицарите свалили доспехите си и отишли на пиршеството.

Ала ето че дошъл през туй време Динадан и взел да си прави шеги. Видял той, че Високородния принц е разгневен за нещо — а то било, защото не обичал риба, и като му поднесли омразната риба, твърде се ядосал. Разбрал сър Динадан причината за недоволството на Високородния принц, намерил една риба с голяма глава, сложил я между две блюда и му я поднесъл. И тъй му рекъл:

— Сър Галахалт, приличате ми на вълк, защото вълкът риба не яде, а месо.

И Високородния принц се смял на думите му.

— Я гледай — рекъл Динадан на Ланселот, — вие пък какво търсите тука, та никой простосмъртен рицар не може да спечели слава заради вас? Уверявам ви, че вече не желая да изпитвам силата на ръката ви, нито на тежкото ви копие, защото никога не успявам да се задържа на седлото, когато то ме удари. И ако ми провърви, ще се пазя от това ваше могъщо тяло, дето не ми дава покой никъде.

— Щом е тъй — рекъл Ланселот, — не се изпречвай на пътя ми. И се моли на Господа да не се срещнем с теб другаде освен на трапезата.

Тогаз кралицата и Високородния принц се смели тъй дълго, че едва не паднали от столовете си. И така се веселили те до сутринта. После отишли на утринна литургия и известили с рог началото на битката. И кралица Гуиневир и много люде от всички съсловия се настанили там, а също и съдиите, ала без оръжие, а само с щитове, за да съдят справедливо кой е най-добрият.