Томас Малори
Смъртта на Артур (454)

Глава 23

Как сър Ланселот и други се отличили в турнира

Най-подир тръбачите възвестили началото на битката. И кралят на Северен Уелс влязъл в двубой с краля на шотландците и кралят на шотландците бил повален. Кралят на Ирландия повалил крал Уриенс. Кралят на Нортъмбърланд повалил Хоуел Бретански. А сър Галахалт Високородния принц повалил Чаленс Кларански. Тогава крал Артур побеснял от гняв, връхлетял върху Краля със стоте рицари и го повалил, а после със същото копие крал Артур повалил още трима рицари. Ала и след като копието му се строшило, крал Артур продължил да се сражава отлично.

Сетне се хвърлили в боя и сър Гауейн, сър Гахерис, сър Агравейн и сър Мордред и всеки един от тях повалил по един рицар, а сър Гауейн — четирима. После се започнала люта битка, защото в боя се намесили и родствениците на сър Ланселот, а с тях и сър Гарет, сър Паломид и много други рицари на Кръглата маса и така притиснали четиримата крале и могъщия херцог, че те едва се отбранявали. Ала този херцог, сър Галахалт Високородния принц, бил достоен рицар и със силата на оръжието си успял да устои срещу рицарите на Кръглата маса.

Всичко това видял сър Ланселот и като мълния се втурнал на полесражението заедно със сър Лавейн. А сър Борс и родствениците тозчас зърнали сър Ланселот и рекли на всички:

— Пазете се от онзи рицар със златоткания ръкав на шлема, тъй като това е самият сър Ланселот от Езерото.

И в добрината си сър Борс предупредил и сър Гарет.

— Доволен съм — рекъл Гарет, — че отново го виждам.

— Ала кой е онзи — запитали всички, — дето язди с него, облечен по същия начин?

— Това е храбрият и благороден рицар сър Лавейн — рекъл сър Борс.

И тъй, сър Ланселот влязъл в двубой със сър Гауейн и го повалил с мощен удар заедно с коня му, сетне повалил сър Агравейн и сър Гахерис, а също и сър Мордред, все с едно копие.

В туй време сър Лавейн се сражавал със сър Паломид и двамата връхлетели един връз друг тъй настървено и яростно, че конете им рухнали на земята, ала те отново пъргаво скочили на седлата. Тогава срещу сър Паломид се спуснал сър Ланселот и го повалил. После сър Ланселот, сменяйки копието с най-голяма бързина, повалил още трийсет рицари и повечето от тях били рицари на Кръглата маса. А неговите родственици все го отбягвали и се сражавали далеч от сър Ланселот.

Тогава крал Артур, като видял сър Ланселот да извършва такива подвизи, люто се разгневил. Повикал той при себе си сър Гауейн, сър Гахерис, сър Агравейн, сър Мордред, сър Кей, сър Грифлет, сър Лукан Виночерпеца, сър Бедивер, сър Паломид и брат му сър Сафер и заедно с тези десетима рицари се приготвил да нападне сър Ланселот. Ала всичко това забелязали сър Борс и сър Гарет.

— Много се боя — рекъл сър Борс, — че сега моят господар сър Ланселот ще трябва да се сражава с твърде силни противници.

— Кълна се в главата си — рекъл сър Гарет, — ще ида да помогна на моя господар сър Ланселот, каквото и да ме чака, защото той ме посвети в рицарство.

— Послушайте съвета ми — рекъл сър Борс — и не правете това, освен ако не се предрешите.

— Ей сега ще ме видите предрешен — рекъл сър Гарет.

Тогава съгледал един уелски рицар, който си почивал, понеже бил ранен от сър Гауейн, отишъл при него и го помолил в името на рицарската чест да му заеме своя щит и да вземе неговия.

— На драго сърце — рекъл уелският рицар.

И сър Гарет взел щита му, който според книгата бил зелен на цвят и носел образа на една девица. После сър Гарет препуснал с все сила към сър Ланселот и му рекъл:

— Рицарю, пазете се, защото крал Артур идва с десетима благородни рицари да ви посрами и аз дойдох от преданост към вас, да ви подкрепя.

— Сполай ви — отвърнал сър Ланселот.

— Сър — рекъл сър Гарет, — вие се заемете със сър Гауейн, а аз ще се сражавам със сър Паломид и нека сър Лавейн да се бие с благородния крал Артур. И след като се справим с тях, ние тримата ще се държим твърдо заедно.

В туй време дошъл крал Артур с десетимата си рицари и сър Ланселот се спуснал срещу сър Гауейн и му нанесъл такъв удар, че ремъкът на седлото му се скъсал и сър Гауейн паднал наземи. Тогава сър Гарет влязъл в двубой със сър Паломид и така го ударил, че и той, и конят му рухнали на земята. Сетне крал Артур се сражавал със сър Лавейн и всеки повалил другия с все коня му, та и двамата дълго не могли да се изправят.

После сър Ланселот повалил сър Агравейн, сър Гахерис и сър Мордред, а сър Гарет повалил сър Кей, сър Сафер и сър Грифлет. В туй време сър Лавейн отново яхнал коня си и повалил сър Лукан Виночерпеца и сър Бедивер. Тогава започнала люта битка между много рицари и сър Ланселот сипел удари на всички страни и свалял шлемове, та никой не можел да му устои ни с копие, ни с меч. А сър Гарет също извършил такива подвизи, че мнозина се чудели кой е рицарят със зеления щит, тъй като през този ден той повалил и смъкнал от седлото повече от трийсет рицари. И както казва френската книга, сър Ланселот, като гледал какви подвизи извършва сър Гарет, се чудел кой може да е този рицар. Ала не го познал и си мислел, че ако били живи сър Тристан Лионски или пък сър Ламорак Уелски, би рекъл, че е един от двамата. А сър Лавейн повалил и смъкнал от седлото двайсет рицари.

И додето сър Ланселот, сър Гарет и сър Лавейн се сражавали на едната страна, на другата страна храбро се биели сър Борс, сър Ектор де Марис, сър Лионел, сър Блеоберис, сър Галихуд, сър Галиходин, сър Пелеас и мнозина други рицари от рода на крал Бан и устоявали срещу краля на Нортъмбърланд и Краля със стоте рицари.