Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 8

Как сър Ланселот бил избавен от тъмницата от една дама, яхнал бял кон и препуснал назад да стигне за уречения ден

Оставихме сър Ланселот да лежи сред големи страдания в черната яма. А всеки ден при него идвала една дама да му носи храна и вода, редяла му тя нежни думи и искала да стане неин възлюбен. Ала благородният рицар сър Ланселот все й отказвал.

— Сър Ланселот — рекла тя, — не постъпвате разумно, тъй като никога не ще излезете от тази тъмница без моя помощ, а вашата господарка, кралица Гуиневир, ще бъде изгорена на клада, ако не се явите на уречения за двубоя ден.

— Боже опази да бъде изгорена — рекъл сър Ланселот, — ако не се явя. Ала случи ли се да не успея да ида там, всички — и кралят, и кралицата, и другите честни люде — ще разберат, че съм мъртъв, болен или в плен. Всички, що ме познават, ще кажат, че зла участ ме е сполетяла, ако не съм там на уречения ден. И съм уверен, ще се намери храбър рицар от моя род или пък друг някой, който да влезе в двубой вместо мен. И затуй — рекъл сър Ланселот — трябва да знаете, че не ще ме уплашите. Дори и да сте единствената жена в тези земи, няма да стана ваш възлюбен.

— Тогава ще бъдете опозорен и погубен навеки — рекла дамата.

— Колкото до позора на този свят, нека Иисус Христос ме пази от него, а колкото до гибелта, ще я приема с готовност, когато Бог ми я изпрати.

И ето че на уречения за двубоя ден тя пак отишла при него и му рекла:

— Сър Ланселот, струва ми се, че сте твърде коравосърдечен, ала ако се съгласите да ме целунете веднъж, ще ви избавя. И ще ви дам още доспехите и най-добрия кон от конюшните на сър Мелиагант.

— Колкото за една целувка — рекъл сър Ланселот, — мога да ви целуна, без да опетня честта си. Ала знайте, ако смятах, че има нещо позорно в това да ви целуна, нямаше да го сторя.

И с тези думи той я целунал. И тозчас тя го освободила и му дала доспехите, а като се въоръжил, завела го в конюшнята, дето стояли дванайсет едри коня, и му казала да си избере най-хубавия. Тогава сър Ланселот ги огледал и видял един бял кон, който твърде му харесал, та наредил на конярите да му сложат най-доброто бойно седло, що имат. И те сторили каквото им заръчал. После сър Ланселот взел копие в ръка, опасал меч на кръста, благословил дамата в името божие и рекъл:

— Господарко, за доброто, що ми сторихте, ще бъда винаги ваш верен слуга според силите си.