Томас Малори
Смъртта на Артур (464)

Глава 8

Как сър Ланселот бил избавен от тъмницата от една дама, яхнал бял кон и препуснал назад да стигне за уречения ден

Оставихме сър Ланселот да лежи сред големи страдания в черната яма. А всеки ден при него идвала една дама да му носи храна и вода, редяла му тя нежни думи и искала да стане неин възлюбен. Ала благородният рицар сър Ланселот все й отказвал.

— Сър Ланселот — рекла тя, — не постъпвате разумно, тъй като никога не ще излезете от тази тъмница без моя помощ, а вашата господарка, кралица Гуиневир, ще бъде изгорена на клада, ако не се явите на уречения за двубоя ден.

— Боже опази да бъде изгорена — рекъл сър Ланселот, — ако не се явя. Ала случи ли се да не успея да ида там, всички — и кралят, и кралицата, и другите честни люде — ще разберат, че съм мъртъв, болен или в плен. Всички, що ме познават, ще кажат, че зла участ ме е сполетяла, ако не съм там на уречения ден. И съм уверен, ще се намери храбър рицар от моя род или пък друг някой, който да влезе в двубой вместо мен. И затуй — рекъл сър Ланселот — трябва да знаете, че не ще ме уплашите. Дори и да сте единствената жена в тези земи, няма да стана ваш възлюбен.

— Тогава ще бъдете опозорен и погубен навеки — рекла дамата.

— Колкото до позора на този свят, нека Иисус Христос ме пази от него, а колкото до гибелта, ще я приема с готовност, когато Бог ми я изпрати.

И ето че на уречения за двубоя ден тя пак отишла при него и му рекла:

— Сър Ланселот, струва ми се, че сте твърде коравосърдечен, ала ако се съгласите да ме целунете веднъж, ще ви избавя. И ще ви дам още доспехите и най-добрия кон от конюшните на сър Мелиагант.

— Колкото за една целувка — рекъл сър Ланселот, — мога да ви целуна, без да опетня честта си. Ала знайте, ако смятах, че има нещо позорно в това да ви целуна, нямаше да го сторя.

И с тези думи той я целунал. И тозчас тя го освободила и му дала доспехите, а като се въоръжил, завела го в конюшнята, дето стояли дванайсет едри коня, и му казала да си избере най-хубавия. Тогава сър Ланселот ги огледал и видял един бял кон, който твърде му харесал, та наредил на конярите да му сложат най-доброто бойно седло, що имат. И те сторили каквото им заръчал. После сър Ланселот взел копие в ръка, опасал меч на кръста, благословил дамата в името божие и рекъл:

— Господарко, за доброто, що ми сторихте, ще бъда винаги ваш верен слуга според силите си.