Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 8
Как сър Ланселот бил избавен от тъмницата от една дама, яхнал бял кон и препуснал назад да стигне за уречения ден
Оставихме сър Ланселот да лежи сред големи страдания в черната яма. А всеки ден при него идвала една дама да му носи храна и вода, редяла му тя нежни думи и искала да стане неин възлюбен. Ала благородният рицар сър Ланселот все й отказвал.
— Сър Ланселот — рекла тя, — не постъпвате разумно, тъй като никога не ще излезете от тази тъмница без моя помощ, а вашата господарка, кралица Гуиневир, ще бъде изгорена на клада, ако не се явите на уречения за двубоя ден.
— Боже опази да бъде изгорена — рекъл сър Ланселот, — ако не се явя. Ала случи ли се да не успея да ида там, всички — и кралят, и кралицата, и другите честни люде — ще разберат, че съм мъртъв, болен или в плен. Всички, що ме познават, ще кажат, че зла участ ме е сполетяла, ако не съм там на уречения ден. И съм уверен, ще се намери храбър рицар от моя род или пък друг някой, който да влезе в двубой вместо мен. И затуй — рекъл сър Ланселот — трябва да знаете, че не ще ме уплашите. Дори и да сте единствената жена в тези земи, няма да стана ваш възлюбен.
— Тогава ще бъдете опозорен и погубен навеки — рекла дамата.
— Колкото до позора на този свят, нека Иисус Христос ме пази от него, а колкото до гибелта, ще я приема с готовност, когато Бог ми я изпрати.
И ето че на уречения за двубоя ден тя пак отишла при него и му рекла:
— Сър Ланселот, струва ми се, че сте твърде коравосърдечен, ала ако се съгласите да ме целунете веднъж, ще ви избавя. И ще ви дам още доспехите и най-добрия кон от конюшните на сър Мелиагант.
— Колкото за една целувка — рекъл сър Ланселот, — мога да ви целуна, без да опетня честта си. Ала знайте, ако смятах, че има нещо позорно в това да ви целуна, нямаше да го сторя.
И с тези думи той я целунал. И тозчас тя го освободила и му дала доспехите, а като се въоръжил, завела го в конюшнята, дето стояли дванайсет едри коня, и му казала да си избере най-хубавия. Тогава сър Ланселот ги огледал и видял един бял кон, който твърде му харесал, та наредил на конярите да му сложат най-доброто бойно седло, що имат. И те сторили каквото им заръчал. После сър Ланселот взел копие в ръка, опасал меч на кръста, благословил дамата в името божие и рекъл:
— Господарко, за доброто, що ми сторихте, ще бъда винаги ваш верен слуга според силите си.