Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 35

Как рицарите на сър Тристан му помогнали да се спаси и за това как кралица Изолда била изпратена в килия за прокажени и как бил ранен сър Тристан

И когато те се разотишли, Гувериал, сър Ламбегус и сър Сентрал де Люион, все рицари на сър Тристан, тръгнали да търсят господаря си. И като чули, че е избягал, извънредно се зарадвали, а скоро го намерили на скалите и с дълго платно го изтеглили горе. Тогава сър Тристан ги попитал къде е Хубавата Изолда, тъй като си мислел, че може да е отвлечена от хората на сър Андред.

— Сър — рекъл Гувернал, — изпратиха я в килия за прокажени.

— Горко ми — рекъл сър Тристан, — това съвсем не е място за такава прекрасна дама и ако бъде волята ми, тя няма да стои дълго там.

И тогава взел хората си и отишъл при Хубавата Изолда, освободил я и я завел в едно богато имение в гората и заживял там с нея.

Сетне този славен рицар казал на хората си да си идат и рекъл:

— Нищо повече не мога да направя сега за вас.

И всички освен Гувернал поели нанейде.

И един ден сър Тристан излязъл на лов в гората и там заспал. Случило се тогава, че минал наблизо човек, чийто брат сър Тристан преди време посякъл, и като го видял, пронизал рамото му със стрела, а сър Тристан тозчас скочил и го убил.

Научил най-подир крал Марк, че сър Тристан и Хубавата Изолда са в това имение, и веднага се отправил натам с много рицари, за да убие Тристан. Ала когато пристигнал, сър Тристан го нямало и тогава той завел Хубавата Изолда в замъка си и я пазел така зорко, че тя не можела да узнае нищо за сър Тристан, нито да му прати вест, нито пък той на нея.

И когато привечер сър Тристан наближил старото имение, забелязал следи от много коне и веднага разбрал, че са отвели дамата му. И той горко скърбил и дълго страдал от люти мъки, тъй като стрелата, с която го ранили, била отровна.

В туй време Хубавата Изолда успяла да говори с една дама, която била близка роднина на лейди Брагуейн, и тя отишла при сър Тристан и му казала, че раната не ще оздравее тъй лесно.

— И понеже твоята дама, Хубавата Изолда, сега не може да ти помогне, заръча бързо да идеш при крал Хоуел в Бретан и там да намериш дъщеря му Изолда Белоръката, защото само тя ще ти помогне.

Тогава сър Тристан и Гувернал се качили на кораб и отплавали за Бретан. И когато крал Хоуел разбрал, че е пристигнал сър Тристан, много се зарадвал.

— Сър — рекъл сър Тристан, — дойдох в тези земи да търся помощ от дъщеря ви, защото ми казаха, че никой освен нея не може да ме изцери.

И наистина не след дълго тя го излекувала.