Томас Малори
Смъртта на Артур (100)

Глава 10

За двубоя между сър Гауейн и един сарацин, който после се предал и приел християнството

Грабнали след туй двамата копия и връхлетели един срещу друг с все сила, та пробили щитовете си и си пронизали един другиму рамото, а сетне изтеглили мечове и взели да си нанасят такива тежки удари, че искри заизскачали от шлемовете им. Сепнал се тогаз сър Гауейн и замахнал с добрия си меч Галатин, та разсякъл щита и дебелата ризница от яки брънки на рицаря, изпотрошил и изпочупил скъпоценните им камъни и отворил дълбока рана в тялото му, та се видели и черният, и белият му дроб. Изпъшкал рицарят, ала се хвърлил към сър Гауейн и му нанесъл отдолу такъв удар с меча, че му разкъсал една вена, и голяма болка причинил на сър Гауейн, и рукнала кръв.

Рекъл тогаз рицарят на сър Гауейн:

— Превържи си раната, преди да побледнее лицето ти, защото кръв облива целия ти кон и прекрасните ти доспехи. Ала знай, че всички лечители на Британия не ще могат да спрат кръвта, защото, който бъде посечен от това острие, никога не спира да кърви.

А сър Гауейн отговорил:

— Не ме е грижа. Големите ти думи не ме плашат, нито намаляват смелостта ми. А ти зле ще си изпатиш, преди да се разделим, ами кажи ми тозчас кой може да спре кръвта.

— Това мога само аз, ако пожелая — рекъл рицарят, — и ще го сторя, ако се съгласиш да се застъпиш за мен и ми помогнеш да приема християнството и да повярвам в Бога. Такава е молбата ми, ако си достоен мъж, а така ще възвисиш и собствената си душа.

— Съгласен съм с божията воля да изпълня желанието ти — рекъл сър Гауейн. — Ала кажи ми най-напред какво търсиш тука сам, от кои земи си и чий васал?

— Сър — отвърнал рицарят, — името ми е Приам и баща ми е велик владетел. И въстана той против римляните и превзе много техни земи. Баща ми е пряк потомък на Александър и Хектор, а херцог Иисус Навин и Макавей също са от нашия род. Аз съм законен наследник на Александрия и Африка и на всички острови наоколо, ала искам да вярвам в този бог, в който вярваш и ти. А за труда ти ще те възнаградя богато. С такова високомерие и самоувереност бе изпълнено до днес сърцето ми, та мислех, че няма на земята воин, който да ме превъзхожда или да е равен на мен. Изпратиха ме на тази война със сто и четирийсет рицари, а сега срещнах теб и ти ме накара да се наситя на битки. Затова, благородни рицарю, моля те, кажи ми кой си?

— Не съм рицар — отвърнал Гауейн. — Отрасъл съм все около дрешника на благородния крал Артур, дето се грижа за доспехите и за всичките му одежди и стягам вървите на ризите му. Миналата Коледа той ме направи йомен^[1] и ми даде кон и сбруя, и сто лири в пари. И ако съдбата бъде на моя страна, не се съмнявам, че благородният ми господар скоро ще ме издигне и почете сред приближените си.

— Нима е вярно? — рекъл Приам. — Щом слугите му са тъй храбри и смели, рицарите му трябва да притежават необикновена сила. Ала сега, в името на любовта ти към небесния властелин, независимо дали си слуга или рицар, кажи ми името си.

— Бога ми — рекъл Гауейн, — сега ще ти открия истината. Името ми е сър Гауейн и съм прочут в Артуровия двор и покоите му. Аз съм един от рицарите на Кръглата маса и той със собствената си ръка ме въздигна за херцог. Затова не се опечалявай, че на мен бе отредена тази милост да те победя, защото добрият Бог в безкрайната си доброта ми даде сила.

— Сега душата ми е по-спокойна, отколкото ако ми беше дарил целия Прованс и богатия Париж — отвърнал Приам. — Бих предпочел да ме разкъсат на две, вързан за буйни коне, нежели да ме надвие някой прост оръженосец, слуга или обикновен воин. А сега, благородни рицарю, предупреждавам те, че тук наблизо се е разположил херцогът на Лотарингия с войската си, а също и най-знатните воини от Дофине и лордове от Ломбардия, и охраната на Готар. И сарацините от Южните земи, на брой шейсет хиляди, все отлични воини. Затова, ако не се отдалечим бързо оттук, лошо ще бъде и за двама ни, понеже ще получиш такива рани, че нивга няма да оздравееш. И внимавай пажът ми да не затръби с рога, защото, стори ли туй, наблизо чакат сто мои рицари и ако те хванат, никакво злато и сребро не ще може да откупи живота ти.

Тогаз, за да се спаси от заплахата, сър Гауейн минал през една река, а рицарят го последвал и двамата вървели тъй, додето накрая стигнали при другарите на сър Гауейн, които се били разположили на една ливада, дето прекарали нощта. И щом Уисхард съгледал сър Гауейн и видял, че е ранен, спуснал се към него, плачейки горчиво, и го попитал кой го е ранил така. И сър Гауейн му разправил как се сражавал с този рицар, как двамата се ранили един друг, ала той имал мехлеми, с които да излекува раните му.

— А мога да ви съобщя и други вести. Скоро ще се срещнем в битка с многоброен неприятел.

Сетне сър Приам и сър Гауейн слезли от конете, пуснали ги да пасат на ливадата и свалили доспехите си. И кръвта бликнала от раните им с нова сила. Тогава Приам взел от оръженосеца си една стъкленица, пълна с вода от четирите реки, дето изтичат от рая^[2], и с някакъв мехлем намазал раните, измил ги с тази вода и подир един час те напълно заздравели.

След туй затръбили с тръба и всички се събрали на съвет, и Приам им открил кои владетели и рицари се били заклели да го освободят и че скоро ще бъдат нападнати от хилядна войска, затова ги посъветвал да се оттеглят.

Тогаз сър Гауейн рекъл, че ще бъде голям позор за тях да се оттеглят, без да са нанесли ни един удар.

— Затова послушайте думите ми и се въоръжете, та да срещнем тези сарацини неверници и с божия помощ да ги надвием и да спечелим славна победа над тях. И нека сър Флоренс да остане на туй поле, за да го задържи с рицарско достойнство, а ние да се заемем с онези воини.

— Чуйте ме — рекъл Приам, — оставете тези празни думи, защото ви предупреждавам, че в онези лесове ще срещнете много опасни рицари. И те най-напред ще пуснат говедата си, за да ви примамят, а сетне безброй рицари ще ви нападнат. А вие сте не повече от седемстотин души — твърде малко, за да устоите на такъв многоброен враг.

— Въпреки туй ще се сражаваме с тях — отвърнал сър Гауейн — и ще видим какво можем да сторим, пък нека победата спечели по-храбрият.