Томас Малори
Смъртта на Артур (440)

Глава 9

Как сър Ланселот отишъл в Астолат и получил там от една девица ръкав, който трябвало да носи на шлема си

— Повелително моя — рекъл сър Ланселот, — мъдри слова изрекохте и виждам, че в последно време сте помъдрели. Затуй, господарко моя, ще последвам съвета ви и след като си почина тази нощ, утре призори ще поема към Уинчестър. Ала трябва да знаете, че на турнира ще се сражавам против краля и дружината му.

— Колкото до това, можете да постъпите според волята си — рекла кралицата. — Ала съветвам ви да не се сражавате срещу своя крал и дружината му, тъй като измежду тях има мнозина изпитани рицари от вашия род, както и сам добре знаете, и никак не желая да ги предизвиквате.

— Повелителко моя — рекъл сър Ланселот, — моля ви, не ми се сърдете, ала ще ви кажа, че съм готов да срещна всяка опасност, що Бог ми прати.

И тъй, рано сутринта сър Ланселот изслушал литургията и се подкрепил, а сетне се простил с кралицата, поел на път и яздил, без да спира, додето наближил Астолат, сиреч Гилфорд. И случило се, че привечер стигнал пред замъка на един стар барон на име сър Бернард Астолатски. И като влизал там сър Ланселот да потърси подслон, крал Артур, който се разхождал в градината край замъка, го забелязал и начаса го познал.

— Трябва да знаете — рекъл крал Артур на рицарите, що били с него в градината, — току-що зърнах един рицар, който ще каже своята дума на турнира, дето сме се отправили, защото, уверен съм, ще извърши чудни подвизи.

— Молим ви, открийте ни кой е той — рекли неколцина от рицарите, що били там.

— Още не е дошло времето да ви кажа — рекъл кралят. И с тези думи се оттеглил в покоите си.

И тъй, когато сър Ланселот бил въведен в замъка и свалил доспехите си, старият барон, мъж праведен, дошъл да го посрещне според обичая и го поздравил най-почтително, ала не познал сър Ланселот.

— Любезни сър — рекъл сър Ланселот на стария рицар, — моля ви, заемете ми щит, който хората да не познават, тъй като моят е твърде добре известен.

— Сър — рекъл домакинът, — ще изпълня желанието ви, тъй като виждам, че сте един от най-личните рицари на света, и искам да ви окажа гостоприемство по достойнство. Сър, трябва да знаете, че имам двама синове и наскоро те бяха посветени в рицарство. Името на по-големия е сър Тир и в същия ден, когато получи рицарско звание, той бе ранен, та оттогава не може да язди. Ще ви дам неговия щит, тъй като, струва ми се, само в този замък хората го познават, ала не и другаде. По-малкият ми син се казва Лавейн и ако нямате нищо против, нека той дойде с вас на турнира, понеже за възрастта си е твърде силен и издръжлив. Ала, сър, сърцето ми подсказва, че сте благороден рицар, затуй, моля ви, открийте ми името си.

— Колкото до това — рекъл сър Ланселот, — засега трябва да ме простите, ала ако даде Бог да заслужа слава на турнира, ще се върна тук и ще ви кажа името си. Въпреки туй нека дойде с мен синът ви Лавейн и, моля ви, дайте ми щита на брат му.

— Ще сторя всичко според волята ви — рекъл сър Бернард.

А старият барон имал дъщеря, която наричали Прекрасната девица от Астолат и тя през цялото време гледала сър Ланселот с възхищение. И както се разказва в книгата, така се влюбила в него, че най-подир умряла от любов. Името й било Елейн Белоръката. И тъй, тя все влизала и излизала от покоите, изгаряйки от любов към сър Ланселот, и накрая го замолила да носи на турнира неин знак.

— Любезна девице — рекъл сър Ланселот, — ако изпълня желанието ви, ще можете да кажете, че за вас съм сторил повече, отколкото за коя да е друга дама или девица.

После се досетил, че ще отиде на турнира предрешен, и тъй като никога до този ден не бил носил знак на девица, решил да приеме нейния, та никой от родствениците му там да не го познае. И тогава рекъл:

— Любезна девице, да бъде волята ви, съгласен съм да нося ваш знак на шлема си, затуй покажете ми да го видя.

— Сър — отвърнала тя, — ще ви дам един мой ръкав от алена коприна, богато избродиран с бисери.

И му го донесла. А сър Ланселот го взел и рекъл:

— Никога до днес не съм почел тъй високо друга девица.

После сър Ланселот дал щита си на прекрасната девица да го пази, додето се върне. И тази нощ му оказали отлично гостоприемство и сър Ланселот добре си починал, а девицата Елейн не се отделяла от него, доколкото позволявало благоприличието.