Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 5
За добрия съвет, който им дал отшелникът
— Истина е — рекъл Гауейн, — всичко, що ни каза, е вярно, виждам това добре. Ала сега, моля те, праведни и свети отче, открий ми, защо не срещнахме за наша слава толкова много приключения както обикновено?
— На драго сърце ще ви кажа — рекъл светият старец. — Приключенията на Светия граал, които вие и мнозина други са тръгнали да търсят, не са отредени за грешници. Затуй не се чудете, ако и вие, и мнозина други не успеят да ги намерят, защото ти си рицар недостоен и жесток, а праведният никога не ще погуби човек. И смея да кажа, че макар сър Ланселот да бе грешник, откак е поел да търси Светия граал, той не е убил никого и никого не ще убие, додето се върне в Камелот, тъй като се е врекъл да отхвърли греха от себе си. И ако не му липсваше твърдост и не бе готов в помислите си пак да се върне на стария път, щеше да бъде вторият след Галахад достоен да извърши този подвиг. Ала Бог прозира в помислите му и познава неговото непостоянство. Въпреки това той ще умре като свят човек и не ще има равен на себе си измежду грешниците земни.
— Сър — рекъл Гауейн, — разбирам от думите ти, че поради греховете си не сме достойни да извършим този подвиг.
— Истина е — рекъл светият старец. — И още стотина като вас не ще постигнат друго, освен да се посрамят.
И след като чули това пророчество, те го оставили с божията милост. А светият старец повикал Гауейн и му рекъл:
— Дълги години изминаха, откакто бе посветен в рицарство, ала нито ден не си служил на своя създател, та сега си старо дърво без листа и плодове. Затуй помисли си как да предадеш Богу поне голата кора, тъй като листата и плодовете принадлежат на дявола.
— Сър — рекъл Гауейн, — ако имах време, щях да разговарям с теб още дълго, ала другарят ми сър Ектор вече тръгна и ме чака при онзи хълм.
— Върви — рекъл светият старец, — ала помни съвета ми.
Тогава Гауейн се простил с него и отишъл при Ектор. И тъй, двамата възседнали конете и яздили, додето стигнали до къщата на един горски пазач и там намерили добър подслон. А на сутринта се разделили с домакина си и дълго яздили, без да ги споходи някакво приключение.