Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 5

За добрия съвет, който им дал отшелникът

— Истина е — рекъл Гауейн, — всичко, що ни каза, е вярно, виждам това добре. Ала сега, моля те, праведни и свети отче, открий ми, защо не срещнахме за наша слава толкова много приключения както обикновено?

— На драго сърце ще ви кажа — рекъл светият старец. — Приключенията на Светия граал, които вие и мнозина други са тръгнали да търсят, не са отредени за грешници. Затуй не се чудете, ако и вие, и мнозина други не успеят да ги намерят, защото ти си рицар недостоен и жесток, а праведният никога не ще погуби човек. И смея да кажа, че макар сър Ланселот да бе грешник, откак е поел да търси Светия граал, той не е убил никого и никого не ще убие, додето се върне в Камелот, тъй като се е врекъл да отхвърли греха от себе си. И ако не му липсваше твърдост и не бе готов в помислите си пак да се върне на стария път, щеше да бъде вторият след Галахад достоен да извърши този подвиг. Ала Бог прозира в помислите му и познава неговото непостоянство. Въпреки това той ще умре като свят човек и не ще има равен на себе си измежду грешниците земни.

— Сър — рекъл Гауейн, — разбирам от думите ти, че поради греховете си не сме достойни да извършим този подвиг.

— Истина е — рекъл светият старец. — И още стотина като вас не ще постигнат друго, освен да се посрамят.

И след като чули това пророчество, те го оставили с божията милост. А светият старец повикал Гауейн и му рекъл:

— Дълги години изминаха, откакто бе посветен в рицарство, ала нито ден не си служил на своя създател, та сега си старо дърво без листа и плодове. Затуй помисли си как да предадеш Богу поне голата кора, тъй като листата и плодовете принадлежат на дявола.

— Сър — рекъл Гауейн, — ако имах време, щях да разговарям с теб още дълго, ала другарят ми сър Ектор вече тръгна и ме чака при онзи хълм.

— Върви — рекъл светият старец, — ала помни съвета ми.

Тогава Гауейн се простил с него и отишъл при Ектор. И тъй, двамата възседнали конете и яздили, додето стигнали до къщата на един горски пазач и там намерили добър подслон. А на сутринта се разделили с домакина си и дълго яздили, без да ги споходи някакво приключение.