Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 32

Как крал Марк убил най-коварно брат си, сър Бодуин, въпреки добрините, които той му бил сторил

Сега да разкажем една друга история, която се случила между крал Марк и брат му, славния принц Бодуин, когото всички в кралството много обичали.

Случило се, че неверниците сарацини слезли на корнуолския бряг скоро след като саксонците си отишли. И когато славният принц Бодуин узнал за това, тайно и бързо събрал хората си. И преди да съмне, заповядал да сложат гръцки огън[1] в три от собствените му кораби, сетне вдигнал, без да се бави, платната и носени от вятъра, корабите се вклинили сред сарацинската флотилия. И накратко казано, тези три кораба подпалили всички неприятелски съдове и те до един потънали. И на разсъмване славният принц Бодуин и дружината му се хвърлили срещу неверниците с викове и крясъци и избили цялото им войнство на брой четирийсет хиляди и никой не се спасил жив.

И като научил за това крал Марк, люто се разгневил, че брат му се е покрил с такава слава. И понеже този принц бил обичан повече от него самия в тамошните земи, а също и защото Бодуин твърде почитал сър Тристан, намислил да го убие.

И тъй, обезумял от злоба, крал Марк, без да се бави, пратил вестители при славния принц Бодуин и съпругата му Англид със заръка тозчас да идат при него и да доведат и малкия си син, за да го види. И сторил това с намерение да погуби и детето заедно с баща му, тъй като бил най-коварният изменник на света. Уви, заради благородството му и славните му дела великодушният принц Бодуин бил убит.

И тъй, той дошъл със съпругата си Англид и додето се хранели, кралят се преструвал на любезен. Ала след обеда крал Марк се обърнал към брат си и му рекъл:

— Братко, какво стори, когато неверниците спряха край бреговете ни? Струва ми се, че твой дълг беше да ми известиш, за да мога сам да предвождам войнството в тази битка, защото редно беше славата да бъде моя, а не твоя.

— Сър — отвърнал принц Бодуин, — случи се тъй, че ако бях чакал да дойдеш, тези неверници щяха да опустошат земите ни.

— Лъжеш, коварни предателю — рекъл крал Марк, — ти винаги се стремиш да спечелиш слава, а мен да опозориш, и обичаш тези, дето аз мразя.

И с тези думи го пронизал в сърцето с кинжал и той вече дума не продумал.

Тогава лейди Англид горко заридала и изгубила свяст, като видяла как пред очите й убили нейния съпруг.

Сетне нищо повече не могло да се направи и принц Бодуин бил съблечен и приготвен за погребение. Ала Англид тайно взела наметалото и ризата на съпруга си и ги скрила.

И тогава много скърбели, ридали и тъгували сър Тристан, сър Динас, сър Фергус и всички други рицари, защото извънредно обичали принца.

Подир туй Хубавата Изолда заръчала да повикат при нея Англид, съпругата на принц Бодуин, и я посъветвала бързо да си иде от двора, защото инак малкият й син Ализандер Сирака щял да бъде убит. Като чула това, тя тозчас се качила на коня, взела детето си и потеглила на път с няколко бедни хора, които се осмелили да я придружат.

Бележки

[1] Смес (вероятно от сяра, смола и селитра), горяща във вода и използвана в средните векове за военни цели.