Томас Малори
Смъртта на Артур (182)

Глава 27

Как сър Галахалт се сражавал със сър Тристан и как сър Тристан се предал и обещал да се присъедини към дружината на сър Ланселот

Тогава пристигнал сър Галахалт, а с него и Краля със стоте рицари, и сър Галахалт предложил да се сражава в двубой със сър Тристан. И тъй, те яхнали конете си и се приготвили смело за битката.

И тогава сър Галахалт и сър Тристан връхлетели един срещу друг с такава сила, че и двамата се строполили наземи с все конете. Ала тозчас скокнали пъргаво на крака и като благородни рицари вдигнали щитове, изтеглили гневно и настървено мечове и започнали да си нанасят тежки удари. И така се дебнели и секли, нападали и отстъпвали, както подобава на славни рицари. И се сражавали дълго, почти половин ден, та и двамата получили люти рани.

Най-сетне сър Тристан набрал още повече сила и мощ и като удвоил ударите си, изтласкал сър Галахалт назад, а той отстъпвал ту на една, ту на друга страна, та било твърде вероятно да падне убит. Тогаз се намесил Краля със стоте рицари и заедно с цялата си дружина се хвърлил яростно срещу сър Тристан. И когато сър Тристан ги видял да връхлитат към него, разбрал, че не ще може да им устои. Тогава, като разумен воин, рекъл на сър Галахалт Високородния принц:

— Сър, не постъпвате рицарски с мен, като позволявате на всичките си хора да ме нападат изведнъж. И тъй като се уверих, че сте благороден рицар, казвам ви — позор е това за вас.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Галахалт, — няма сега друг изход за теб — или ще се предадеш, или ще умреш.

— Предпочитам да се предам, нежели да умра, ала знайте, че правя това не поради вашата собствена сила, а поради силата на вашите хора.

И с тези думи той хванал меча си за острието и сложил дръжката му в ръката на сър Галахалт.

В същия миг приближил Краля със стоте рицари и се нахвърлил яростно върху сър Тристан.

— Възпрете се — рекъл сър Галахалт — и не смейте да го докосвате, защото аз пощадих живота на този рицар.

— Това е тежък позор за вас! — рекъл Краля със стоте рицари. — Нима забравихте, че той погуби баща ви и майка ви?

— Колкото за това — отвърнал сър Галахалт, — не мога да го виня много^[1], тъй като баща ми го е хвърлил в тъмница и сам го е принудил да се бие с него. И знай, че баща ми имаше един позорен обичай, та когато някой рицар дойдеше при него да търси подслон, дамата му трябваше да умре, ако не е по-красива от майка ми, а сетне, ако баща ми победеше рицаря, той също непременно трябваше да умре. Позорно е да се отнасяш така към рицар, който търси подслон. И заради този обичай не желая да вдигам меч срещу него.

— Кълна се в Бога — рекъл кралят, — позорен е бил този обичай.

— Истина е — рекъл сър Галахалт. — И струва ми се, твърде жалко би било да загине този рицар, защото той е най-достойният мъж на света след сър Ланселот от Езерото. А сега, любезни рицарю — рекъл сър Галахалт, — искам да ми кажете името си, откъде сте и накъде сте се запътили.

— Сър — отвърнал той, — името ми е Тристан Лионски и съм изпратен от корнуолския крал Марк при ирландския крал Агуизанс със заръка да взема дъщеря му за негова жена. Ето я и нея самата, готова да иде с мен в Корнуол, а името й е Хубавата Изолда.

— Сър Тристан — рекъл сър Галахалт Високородния принц, — бъдете добре дошли в тези земи. Обещайте ми, че ще идете при сър Ланселот от Езерото и ще му бъдете предан навеки, и аз ще ви пусна да си вървите по пътя заедно с хубавата ви дама. Обещавам ви, че додето съм жив, никога не ще допусна в този замък да се възвърнат предишните обичаи.

— Сър, кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — трябва да ви кажа, че като ви видях за пръв път, помислих ви за самия сър Ланселот от Езерото и много се уплаших. Затова, сър, обещавам ви, щом намеря сър Ланселот, да му стана верен другар, понеже от всички рицари на света най-много желая неговата дружба.