Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 27

Как сър Галахалт се сражавал със сър Тристан и как сър Тристан се предал и обещал да се присъедини към дружината на сър Ланселот

Тогава пристигнал сър Галахалт, а с него и Краля със стоте рицари, и сър Галахалт предложил да се сражава в двубой със сър Тристан. И тъй, те яхнали конете си и се приготвили смело за битката.

И тогава сър Галахалт и сър Тристан връхлетели един срещу друг с такава сила, че и двамата се строполили наземи с все конете. Ала тозчас скокнали пъргаво на крака и като благородни рицари вдигнали щитове, изтеглили гневно и настървено мечове и започнали да си нанасят тежки удари. И така се дебнели и секли, нападали и отстъпвали, както подобава на славни рицари. И се сражавали дълго, почти половин ден, та и двамата получили люти рани.

Най-сетне сър Тристан набрал още повече сила и мощ и като удвоил ударите си, изтласкал сър Галахалт назад, а той отстъпвал ту на една, ту на друга страна, та било твърде вероятно да падне убит. Тогаз се намесил Краля със стоте рицари и заедно с цялата си дружина се хвърлил яростно срещу сър Тристан. И когато сър Тристан ги видял да връхлитат към него, разбрал, че не ще може да им устои. Тогава, като разумен воин, рекъл на сър Галахалт Високородния принц:

— Сър, не постъпвате рицарски с мен, като позволявате на всичките си хора да ме нападат изведнъж. И тъй като се уверих, че сте благороден рицар, казвам ви — позор е това за вас.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Галахалт, — няма сега друг изход за теб — или ще се предадеш, или ще умреш.

— Предпочитам да се предам, нежели да умра, ала знайте, че правя това не поради вашата собствена сила, а поради силата на вашите хора.

И с тези думи той хванал меча си за острието и сложил дръжката му в ръката на сър Галахалт.

В същия миг приближил Краля със стоте рицари и се нахвърлил яростно върху сър Тристан.

— Възпрете се — рекъл сър Галахалт — и не смейте да го докосвате, защото аз пощадих живота на този рицар.

— Това е тежък позор за вас! — рекъл Краля със стоте рицари. — Нима забравихте, че той погуби баща ви и майка ви?

— Колкото за това — отвърнал сър Галахалт, — не мога да го виня много[1], тъй като баща ми го е хвърлил в тъмница и сам го е принудил да се бие с него. И знай, че баща ми имаше един позорен обичай, та когато някой рицар дойдеше при него да търси подслон, дамата му трябваше да умре, ако не е по-красива от майка ми, а сетне, ако баща ми победеше рицаря, той също непременно трябваше да умре. Позорно е да се отнасяш така към рицар, който търси подслон. И заради този обичай не желая да вдигам меч срещу него.

— Кълна се в Бога — рекъл кралят, — позорен е бил този обичай.

— Истина е — рекъл сър Галахалт. — И струва ми се, твърде жалко би било да загине този рицар, защото той е най-достойният мъж на света след сър Ланселот от Езерото. А сега, любезни рицарю — рекъл сър Галахалт, — искам да ми кажете името си, откъде сте и накъде сте се запътили.

— Сър — отвърнал той, — името ми е Тристан Лионски и съм изпратен от корнуолския крал Марк при ирландския крал Агуизанс със заръка да взема дъщеря му за негова жена. Ето я и нея самата, готова да иде с мен в Корнуол, а името й е Хубавата Изолда.

— Сър Тристан — рекъл сър Галахалт Високородния принц, — бъдете добре дошли в тези земи. Обещайте ми, че ще идете при сър Ланселот от Езерото и ще му бъдете предан навеки, и аз ще ви пусна да си вървите по пътя заедно с хубавата ви дама. Обещавам ви, че додето съм жив, никога не ще допусна в този замък да се възвърнат предишните обичаи.

— Сър, кълна се в Бога — рекъл сър Тристан, — трябва да ви кажа, че като ви видях за пръв път, помислих ви за самия сър Ланселот от Езерото и много се уплаших. Затова, сър, обещавам ви, щом намеря сър Ланселот, да му стана верен другар, понеже от всички рицари на света най-много желая неговата дружба.

Бележки

[1] Интересно е да се отбележи, че както тук, така и на много други места в книгата проличава фактът, че в семейните отношения на рицарите много по-голяма стойност се придава на верността към брата, отколкото към бащата или майката. Родът е тясно споен главно чрез връзките между братя и братовчеди — очевидно на тях се гледа като на верни бойни другари. Едва ли в цялата книга може да се намери ярък пример за бащинска или синовна обич, докато привързаността към брата често води до трагични конфликти. Особено силна с връзката между брата и сестрините му синове (отношението на Артур към сестрините му синове Гауейн, Гарет, Мордред и пр), която вероятно е отражение на някогашния матриархат. Поради това още по-позорно изглежда държането на крал Марк към сестриния му син Тристан.