Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Как с помощта на Мерлин Артур получил меча си Екскалибур от Владетелката на езерото[1]

 

После той и кралят продължили пътя си, додето стигнали при един отшелник, добър човек и голям лечител. И отшелникът прегледал раните на Артур и ги намазал с лековити билки и мехлеми, и кралят останал там три дни. И когато раните му оздравели дотолкова, че да може да язди, те продължили пътя си.

И както яздили, Артур рекъл:

— Нямам меч.

— Не е голяма беда — рекъл Мерлин. — Тук наблизо има един меч, който ще бъде ваш, ако аз пожелая.

И тъй, двамата яздили, додето стигнали до едно езеро, красиво и просторно, и в средата на езерото Артур съзрял ръка, облечена в скъпа бяла коприна, която държала прекрасен меч.

— Гледайте — рекъл Мерлин, — ей го там меча, за който ви говорих.

И видели тогава една девица да върви край езерото.

— Коя е тази девица? — запитал Артур.

— Това е Владетелката на езерото — рекъл Мерлин. — И в езерото има скала, а на нея — най-прекрасен замък, целия разкошно украсен. Ще дойде сега при вас тази девица, а вие говорете любезно с нея, за да ви даде меча.

И ето че девицата дошла при Артур и го поздравила, а той отвърнал на поздрава й.

— Девице — рекъл Артур, — какъв е този меч, който ей оная там ръка държи над водите? Бих искал да стане мой, защото нямам меч.

— Кралю Артур — рекла девицата, — онзи меч е мой и ако ми дадете дар, когато ви поискам, ще получите меча.

— Кълна ви се — отвърнал Артур, — че ще ви дам какъвто дар пожелаете.

— Добре тогава — рекла девицата. — Качете се в оная ладия и гребете към меча. Вземете го заедно с ножницата, а аз ще поискам дара си, когато му дойде времето.

И тъй, Артур и Мерлин слезли от конете, вързали ги за две дървета и се качили в лодката. Щом стигнали до ръката, сър Артур хванал меча за дръжката и го взел, а ръката се скрила под водата. Тогава те се върнали на брега и поели отново по пътя си. И ето че Артур видял богато украсен шатър.

— Какъв е онзи шатър?

— Това е шатърът на рицаря, с когото неотдавна се сражавахте, сър Пелинор — рекъл Мерлин. — Ала той не е там сега. Влязъл е в двубой с един ваш рицар на име Еглам и двамата дълго се сражавали, ала накрая Еглам побягнал, за да спаси живота си, а онзи го гонил чак до Карлеон. Скоро ще го срещнем по пътя.

— Това е добре — рекъл Артур. — Сега вече имам меч, сега ще се бия с него и ще си отмъстя.

— Сър — рекъл Мерлин, — не бива да правите това, защото рицарят е уморен от битката и преследването и не е достойно за вас да се сражавате сега с него. Пък и мъчно може да му устои сам рицар, затуй ви съветвам да го пуснете да си върви по пътя. А той не след дълго ще ви служи вярно, а също и синовете му след него. И скоро ще дойде денят, когато е радост ще му дадете сестра си за жена.

— Като го срещна, ще постъпя както ме съветвате — отвърнал Артур.

После Артур погледнал меча си и той много му се понравил.

— Кое ви харесва повече — мечът или ножницата? — запитал Мерлин.

— Повече ми харесва мечът — рекъл Артур.

— Много имате още да се учите — отвърнал Мерлин, — защото ножницата е десет пъти по-ценна от меча, тъй като, додето тя е на вас, никога няма да загубите ни капка кръв, колкото и тежко да бъдете ранен. Затова винаги носете ножницата със себе си.

И тъй, двамата яздили към Карлеон и по пътя срещнали сър Пелинор, ала Мерлин направил такава магия, че Пелинор не видял Артур и отминал, без да продума.

— Чудя се защо рицарят нищо не каза — рекъл Артур.

— Сър — отвърнал Мерлин, — той не ви видя. Ако ви беше видял, нямаше така лесно да се отървете.

И така пристигнали те в Карлеон и всички рицари много се зарадвали. И като чули за приключенията му, зачудили, се, че излага живота си на опасност съвсем сам. Ала всички достойни мъже рекли, че е хубаво да се служи на такъв господар, който се впуска в приключения като всеки беден рицар.

Бележки

[1] Владетелката на езерото — този образ вероятно е навлязъл в рицарската литература от келтския фолклор, в който езера, реки и извори обикновено се смятат за обиталища на феи. В книгата на Малори се срещат няколко владетелки и девици на езерото, някои от които играят положителна роля, а други са зли магьосници.