Томас Малори
Смъртта на Артур (26)

Глава 25

Как с помощта на Мерлин Артур получил меча си Екскалибур от Владетелката на езерото^[1]

После той и кралят продължили пътя си, додето стигнали при един отшелник, добър човек и голям лечител. И отшелникът прегледал раните на Артур и ги намазал с лековити билки и мехлеми, и кралят останал там три дни. И когато раните му оздравели дотолкова, че да може да язди, те продължили пътя си.

И както яздили, Артур рекъл:

— Нямам меч.

— Не е голяма беда — рекъл Мерлин. — Тук наблизо има един меч, който ще бъде ваш, ако аз пожелая.

И тъй, двамата яздили, додето стигнали до едно езеро, красиво и просторно, и в средата на езерото Артур съзрял ръка, облечена в скъпа бяла коприна, която държала прекрасен меч.

— Гледайте — рекъл Мерлин, — ей го там меча, за който ви говорих.

И видели тогава една девица да върви край езерото.

— Коя е тази девица? — запитал Артур.

— Това е Владетелката на езерото — рекъл Мерлин. — И в езерото има скала, а на нея — най-прекрасен замък, целия разкошно украсен. Ще дойде сега при вас тази девица, а вие говорете любезно с нея, за да ви даде меча.

И ето че девицата дошла при Артур и го поздравила, а той отвърнал на поздрава й.

— Девице — рекъл Артур, — какъв е този меч, който ей оная там ръка държи над водите? Бих искал да стане мой, защото нямам меч.

— Кралю Артур — рекла девицата, — онзи меч е мой и ако ми дадете дар, когато ви поискам, ще получите меча.

— Кълна ви се — отвърнал Артур, — че ще ви дам какъвто дар пожелаете.

— Добре тогава — рекла девицата. — Качете се в оная ладия и гребете към меча. Вземете го заедно с ножницата, а аз ще поискам дара си, когато му дойде времето.

И тъй, Артур и Мерлин слезли от конете, вързали ги за две дървета и се качили в лодката. Щом стигнали до ръката, сър Артур хванал меча за дръжката и го взел, а ръката се скрила под водата. Тогава те се върнали на брега и поели отново по пътя си. И ето че Артур видял богато украсен шатър.

— Какъв е онзи шатър?

— Това е шатърът на рицаря, с когото неотдавна се сражавахте, сър Пелинор — рекъл Мерлин. — Ала той не е там сега. Влязъл е в двубой с един ваш рицар на име Еглам и двамата дълго се сражавали, ала накрая Еглам побягнал, за да спаси живота си, а онзи го гонил чак до Карлеон. Скоро ще го срещнем по пътя.

— Това е добре — рекъл Артур. — Сега вече имам меч, сега ще се бия с него и ще си отмъстя.

— Сър — рекъл Мерлин, — не бива да правите това, защото рицарят е уморен от битката и преследването и не е достойно за вас да се сражавате сега с него. Пък и мъчно може да му устои сам рицар, затуй ви съветвам да го пуснете да си върви по пътя. А той не след дълго ще ви служи вярно, а също и синовете му след него. И скоро ще дойде денят, когато е радост ще му дадете сестра си за жена.

— Като го срещна, ще постъпя както ме съветвате — отвърнал Артур.

После Артур погледнал меча си и той много му се понравил.

— Кое ви харесва повече — мечът или ножницата? — запитал Мерлин.

— Повече ми харесва мечът — рекъл Артур.

— Много имате още да се учите — отвърнал Мерлин, — защото ножницата е десет пъти по-ценна от меча, тъй като, додето тя е на вас, никога няма да загубите ни капка кръв, колкото и тежко да бъдете ранен. Затова винаги носете ножницата със себе си.

И тъй, двамата яздили към Карлеон и по пътя срещнали сър Пелинор, ала Мерлин направил такава магия, че Пелинор не видял Артур и отминал, без да продума.

— Чудя се защо рицарят нищо не каза — рекъл Артур.

— Сър — отвърнал Мерлин, — той не ви видя. Ако ви беше видял, нямаше така лесно да се отървете.

И така пристигнали те в Карлеон и всички рицари много се зарадвали. И като чули за приключенията му, зачудили, се, че излага живота си на опасност съвсем сам. Ала всички достойни мъже рекли, че е хубаво да се служи на такъв господар, който се впуска в приключения като всеки беден рицар.