Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 36

Как сър Тристан, сър Паломид и сър Динадан били пленени и хвърлени в тъмница

Сега ще разкажем за сър Лукан Иконома, който случайно минал край мястото, дето бил сър Тристан, и влязъл там да търси подслон. Тогава вратарят го попитал как му е името.

— Кажи на господаря си, че името ми е сър Лукан Иконома и съм рицар на Кръглата маса.

И вратарят отишъл при господаря си сър Дарас и му предал кой търси подслон.

— Не, не — рекъл сър Данам, който бил племенник на сър Дарас, — кажи му, че тук няма да намери подслон, и съобщи му още, че аз, сър Данам, ей сега ще изляза да се сражавам с него, затова нека се приготви за бой.

И тъй, сър Данам яхнал коня си и двамата се сражавали с копия. И сър Лукан повалил сър Данам през задницата на коня му, ала той начаса се скрил в замъка и сър Лукан препуснал след него да го търси. Видял това сър Динадан и рекъл на сър Тристан:

— Срамно е да гледаме как опозоряват братовчеда на господаря на този замък.

— Почакай — рекъл сър Тристан, — аз ще поправя злото.

Ала сър Динадан пръв яхнал коня си и се спуснал срещу сър Лукан Иконома, а сър Лукан ранил сър Динадан в бедрото и поел по пътя си. Тогава сър Тристан се разгневил, че сър Динадан бил ранен, и препуснал след него, за да отмъсти за стореното. И като настигнал сър Лукан, викнал му да се обърне. И тъй, двамата се сражавали и сър Тристан тежко ранил сър Лукан и го повалил на земята.

Тогаз дошъл благородният рицар сър Юуейн и като видял, че сър Лукан е ранен, призовал сър Тристан на двубой.

— Любезни рицарю — рекъл сър Тристан, — моля ви, кажете ми името си.

— Благородни рицарю, името ми е сър Юуейн, синът на крал Уриенс.

— Щом е тъй — рекъл сър Тристан, — по своя воля нивга не бих се сражавал с вас.

— Може да не е по волята ви — отвърнал сър Юуейн, — ала ще се биете.

И тогава сър Тристан нямал какво друго да стори, та се втурнал насреща му, повалил сър Юуейн и го ранил в гърдите, а сетне пак се върнал в замъка.

И когато сър Динадан разбрал, че сър Тристан е ранил сър Лукан, искал да тръгне след него и да го убие, ала сър Тристан не му позволил.

Подир туй сър Юуейн наредил да приготвят носилка на кон и закарал сър Лукан в замъка Ганис, владение на сър Блеоберис. А сър Ланселот бил заръчал на рицарите, които търсели сър Тристан, да се срещнат тъкмо в този замък.

И когато сър Тристан се върнал в дома на стария рицар, дошла една девица и известила на сър Дарас, че трима от синовете му били убити на турнира, а другите двама получили толкоз тежки рани, че едва ли можело да им се помогне. И всичко туй сторил благородният рицар с черен щит, комуто присъдили първенството.

После дошъл един оръженосец и казал на сър Дарас, че същият този рицар с черния щит е в замъка му. Тозчас сър Дарас отишъл в стаята на сър Тристан, намерил щита му и го показал на девицата.

— Ах, сър — рекла девицата, — тъкмо този е рицарят, дето уби тримата ви синове.

Тогава, без да се бави много, сър Дарас хвърлил сър Тристан, сър Паломид и сър Динадан в дълбока тъмница. И там сър Тристан щял да умре от тежка болест. Сър Паломид пък всеки ден напомнял на сър Тристан за старата им вражда, а сър Тристан му отговарял кротко и с малко думи. Ала когато сър Паломид видял колко тежко е болен сър Тристан, станало му мъчно за него и взел да го утешава доколкото можел.

И както се разказва във френската книга, скоро при сър Дарас дошли четирийсет рицари, все негови роднини, и искали да погубят сър Тристан и двамата му другари, ала сър Дарас не им позволил, а ги държал в тъмницата и не ги лишавал от храна и вода.

И там сър Тристан понесъл тежки страдания поради болестта си, а това е най-голямата мъка за всеки затворник. Понеже, додето един затворник е телесно здрав, може да преживее неволите с божия милост и с надежда за избавление, ала щом болест налегне затворника, той си казва, че му е отнета всяка благодат и има причина да плаче и да ридае[1]. Така се случило и със сър Тристан, когато се разболял, и скръбта му била тъй голяма, че едва не се убил.

Бележки

[1] От данните за живота на Малори е известно, че той е бия дълги години в затвор поради ненапълно изяснени причини (твърде вероятно — политически) и може би, там е написал книгата си. Описанията на страданията на затворника почиват вероятно на собствения му горчив опит.