Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 23
Как сър Персивал бил посветен в рицарство от крал Артур и как една няма девойка проговорила и го завела при Кръглата маса
Сега нека се върнем отново при сър Ламорак и да разкажем за братята му: за сър Тор, който бил първият син на крал Пелинор, ала заченат от жената на говедаря Арий и поради това незаконороден, за сър Агловал — първия му син, роден в законен брак, и за сър Ламорак, Дорнар и Персивал, които също били негови законни синове.
И тъй, след като крал Марк и сър Тристан си тръгнали от двора, всички много скърбели и тъгували за сър Тристан и цели осем дни кралят и рицарите му не знаели що е смях и веселие.
Ала на вечерта на осмия ден дошъл в двора един рицар, придружаван от млад оръженосец. И когато рицарят свалил въоръжението си, застанал пред краля и го помолил да посвети младия оръженосец в рицарство.
— От какъв род произхожда? — запитал крал Артур.
— Сър — отвърнал рицарят, — син е на крал Пелинор, който някога вярно ви служеше, и брат на храбрия рицар сър Ламорак Уелски.
— Това е добре — рекъл кралят, — ала кажете ми защо желаете тъкмо аз да го посветя в рицарство?
— Трябва да знаете, господарю мой и кралю, че този млад оръженосец е брат не само на сър Ламорак, а и мой брат и името ми е Агловал.
— Сър Агловал — рекъл Артур, — заради обичта ми към Ламорак, а също и към баща му той утре ще бъде посветен в рицарство. А сега кажете ми как е името му.
— Сър — рекъл рицарят, — името му е Персивал Уелски.
И тъй, на сутринта крал Артур го посветил в рицарство в Камелот, ала и той, и рицарите му мислели, че ще мине много време, преди младежът да се прояви като смел воин. Затуй, когато кралят седнал на трапезата, а след него и всички славни рицари, той му отредил място сред най-обикновените рицари и сър Персивал седнал там, дето му заповядал кралят.
Имало по туй време в свитата на кралицата една девица от благороден род, ала била няма и не можела да изрече ни дума. И на този ден тя влязла право в трапезната зала, отишла при сър Персивал, хванала го за ръка и продумала високо, та да чуят кралят и всички рицари:
— Стани, сър Персивал, благородни рицарю и избранико божи, и ела с мен. — И с тези думи го завела до Гибелния стол и рекла: — Благородни рицарю, седни на този стол, защото той принадлежи на теб и на никой друг.
Сетне си отишла и начаса поискала да извикат свещеник. И след като той я изповядал и й дал свето причастие, тя умряла.
А кралят и целият му двор се възрадвали на сър Персивал.