Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 23

Как сър Персивал бил посветен в рицарство от крал Артур и как една няма девойка проговорила и го завела при Кръглата маса

Сега нека се върнем отново при сър Ламорак и да разкажем за братята му: за сър Тор, който бил първият син на крал Пелинор, ала заченат от жената на говедаря Арий и поради това незаконороден, за сър Агловал — първия му син, роден в законен брак, и за сър Ламорак, Дорнар и Персивал, които също били негови законни синове.

И тъй, след като крал Марк и сър Тристан си тръгнали от двора, всички много скърбели и тъгували за сър Тристан и цели осем дни кралят и рицарите му не знаели що е смях и веселие.

Ала на вечерта на осмия ден дошъл в двора един рицар, придружаван от млад оръженосец. И когато рицарят свалил въоръжението си, застанал пред краля и го помолил да посвети младия оръженосец в рицарство.

— От какъв род произхожда? — запитал крал Артур.

— Сър — отвърнал рицарят, — син е на крал Пелинор, който някога вярно ви служеше, и брат на храбрия рицар сър Ламорак Уелски.

— Това е добре — рекъл кралят, — ала кажете ми защо желаете тъкмо аз да го посветя в рицарство?

— Трябва да знаете, господарю мой и кралю, че този млад оръженосец е брат не само на сър Ламорак, а и мой брат и името ми е Агловал.

— Сър Агловал — рекъл Артур, — заради обичта ми към Ламорак, а също и към баща му той утре ще бъде посветен в рицарство. А сега кажете ми как е името му.

— Сър — рекъл рицарят, — името му е Персивал Уелски.

И тъй, на сутринта крал Артур го посветил в рицарство в Камелот, ала и той, и рицарите му мислели, че ще мине много време, преди младежът да се прояви като смел воин. Затуй, когато кралят седнал на трапезата, а след него и всички славни рицари, той му отредил място сред най-обикновените рицари и сър Персивал седнал там, дето му заповядал кралят.

Имало по туй време в свитата на кралицата една девица от благороден род, ала била няма и не можела да изрече ни дума. И на този ден тя влязла право в трапезната зала, отишла при сър Персивал, хванала го за ръка и продумала високо, та да чуят кралят и всички рицари:

— Стани, сър Персивал, благородни рицарю и избранико божи, и ела с мен. — И с тези думи го завела до Гибелния стол и рекла: — Благородни рицарю, седни на този стол, защото той принадлежи на теб и на никой друг.

Сетне си отишла и начаса поискала да извикат свещеник. И след като той я изповядал и й дал свето причастие, тя умряла.

А кралят и целият му двор се възрадвали на сър Персивал.