Томас Малори
Смъртта на Артур (262)

Глава 23

Как сър Персивал бил посветен в рицарство от крал Артур и как една няма девойка проговорила и го завела при Кръглата маса

Сега нека се върнем отново при сър Ламорак и да разкажем за братята му: за сър Тор, който бил първият син на крал Пелинор, ала заченат от жената на говедаря Арий и поради това незаконороден, за сър Агловал — първия му син, роден в законен брак, и за сър Ламорак, Дорнар и Персивал, които също били негови законни синове.

И тъй, след като крал Марк и сър Тристан си тръгнали от двора, всички много скърбели и тъгували за сър Тристан и цели осем дни кралят и рицарите му не знаели що е смях и веселие.

Ала на вечерта на осмия ден дошъл в двора един рицар, придружаван от млад оръженосец. И когато рицарят свалил въоръжението си, застанал пред краля и го помолил да посвети младия оръженосец в рицарство.

— От какъв род произхожда? — запитал крал Артур.

— Сър — отвърнал рицарят, — син е на крал Пелинор, който някога вярно ви служеше, и брат на храбрия рицар сър Ламорак Уелски.

— Това е добре — рекъл кралят, — ала кажете ми защо желаете тъкмо аз да го посветя в рицарство?

— Трябва да знаете, господарю мой и кралю, че този млад оръженосец е брат не само на сър Ламорак, а и мой брат и името ми е Агловал.

— Сър Агловал — рекъл Артур, — заради обичта ми към Ламорак, а също и към баща му той утре ще бъде посветен в рицарство. А сега кажете ми как е името му.

— Сър — рекъл рицарят, — името му е Персивал Уелски.

И тъй, на сутринта крал Артур го посветил в рицарство в Камелот, ала и той, и рицарите му мислели, че ще мине много време, преди младежът да се прояви като смел воин. Затуй, когато кралят седнал на трапезата, а след него и всички славни рицари, той му отредил място сред най-обикновените рицари и сър Персивал седнал там, дето му заповядал кралят.

Имало по туй време в свитата на кралицата една девица от благороден род, ала била няма и не можела да изрече ни дума. И на този ден тя влязла право в трапезната зала, отишла при сър Персивал, хванала го за ръка и продумала високо, та да чуят кралят и всички рицари:

— Стани, сър Персивал, благородни рицарю и избранико божи, и ела с мен. — И с тези думи го завела до Гибелния стол и рекла: — Благородни рицарю, седни на този стол, защото той принадлежи на теб и на никой друг.

Сетне си отишла и начаса поискала да извикат свещеник. И след като той я изповядал и й дал свето причастие, тя умряла.

А кралят и целият му двор се възрадвали на сър Персивал.