Томас Малори
Смъртта на Артур (429)

Глава 21

Как Галахад намазал Хромия крал с кръвта от копието и за други приключения

И без да се бави, Галахад се приближил до копието, що лежало на масата, и напоил пръстите си в кръвта, а сетне отишъл при Хромия крал и намазал нозете му.

И той начаса облякъл одеждите си и станал от леглото като съвсем здрав човек и благодарил на Бога за изцелението. Ала не се върнал вече към мирския живот, а скоро дал обет в ордена на белите монаси, отишъл в манастир и станал свят човек.

И същата вечер около полунощ те чули глас, който им рекъл:

— Синове мои, ала не най-скъпите, приятели мои, ала не воини мои, вървете си от този замък и идете там, дето ще изпълните най-добре туй, що ви заръчах.

— Ах, благодарим ти, Господи, че нарече свои синове нас, грешните. Сега се убедихме, че не сме се трудили напразно.

И без да се бавят, тримата сложили доспехите си и поели на път. Ала преди туй Галахад замолил тримата галски рицари — единият се казвал Клаудин, син на крал Клаудас, а другите двама били издигнати благородници, — ако идат в двора на крал Артур, да поздравят сър Ланселот, баща му, и всички рицари на Кръглата маса. И заклел ги той да не забравят да сторят това, ако някога попаднат в тези краища.

И тъй, отправил се Галахад на път, а с него поели Персивал и Борс. И яздили те три дни, додето най-подир стигнали до един бряг и там намерили кораба, за който споменахме по-рано. И като се качили на борда, съгледали пред себе си сребърната маса, що били оставили при Хромия крал, и върху нея стоял Светия граал, покрит с червена коприна. И тримата твърде се възрадвали, че ще бъдат съпътствани от тези светини, и им се поклонили дълбоко. А Галахад коленичил и отправил молитва към Господа наш да му позволи да напусне този свят, когато пожелае. Дълго се молил той и най-подир чул глас:

— Галахад, да бъде волята ти. Когато пожелаеш да умреш със смъртта на тялото, това ще стане и тогава душата ти ще се пресели за вечен живот.

Персивал чул тези думи и помолил Галахад, в името на дружбата помежду им, да му каже защо моли за такова нещо.

— Ще ти кажа — отвърнал Галахад. — Онзи ден, когато видяхме чудните тайнства на Светия граал, сърцето ми се изпълни с такава радост, каквато, сигурен съм, никой смъртен не може да изпита. И затуй знам, че когато тялото ми умре, душата ми безмерно ще се радва да съзерцава всеки ден Светата троица и величието на Господа наш Иисус Христос.

И дълго плавали те с кораба, та най-подир двамата рекли на Галахад:

— Сър, трябва да легнете на това ложе, защото така казва написаното тук.

И той легнал и много дни спал, а като се събудил, огледал се наоколо и видял град Сарас. А когато приближили до брега, съзрели там кораба, в който Персивал бил положил сестра си.

— Кълна се в името божие — рекъл Персивал, — изпълни се туй, що предсказа сестра ми.

Тогава тримата свалили от кораба сребърната маса и Персивал и Борс я носели отпред, а Галахад държал задния край. И като стигнали града, видели пред градските порти недъгав старец. И Галахад го повикал и го помолил да им помогне да носят тежката маса.

— Истина ви казвам — рекъл старецът, — десет години вече не мога да сторя и една крачка без патерици.

— Забрави какво е било — рекъл Галахад, — а стани и покажи добрата си воля.

И той се изправил и открил, че отново е напълно здрав. Тогава изтичал към масата и понесъл единия край заедно с Галахад. И тозчас се разчуло из града, че един хром бил изцелен чрез чудо от рицарите, които пристигнали там.

Сетне тримата рицари се върнали на брега и пренесли сестрата на Персивал в храма божи, та я положили в богата гробница и я погребали, както подобава на кралска дъщеря.

И когато кралят на тези земи, който се наричал Есторанс, видял тримата другари, запитал ги отде идат и какво е туй, що са донесли върху онази сребърна маса. И те му разкрили истината на Светия граал и каква сила е вложил Бог в него. Ала този крал бил свиреп тиран и от езически род, та заръчал да ги вържат и ги хвърлил в дълбока тъмница.