Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Как сър Ланселот срещнал Злоезичната девица и я нарекъл Доброжелателната девица

И тъй, те яхнали конете си и препуснали подир сър Ланселот. И след две мили го настигнали, поздравили го и му благодарили за добрината, а девицата го помолила да й прости злите дела и думи и рекла:

— Знам, че вие и сър Тристан делите върховната слава на рицарството. Бог ми е свидетел — отдавна ви търся, вас, сър Ланселот, и сър Тристан, и сега благодаря на Бога, че ви срещнах. Сър Тристан веднъж вече срещнах в Камелот и той изтръгна този черен щит с бялата ръка, стиснала гол меч, от Брюнис Безмилостни, който ми го беше отнел.

— Любезна девице — рекъл сър Ланселот, — кой ви каза името ми?

— Сър — рекла тя, — дойде тук една девица, изпратена от рицаря, с когото сте се сражавали при моста, и тя ми каза, че името ви е сър Ланселот от Езерото.

— Зле е сторила — рекъл сър Ланселот, — ала сигурно господарят й сър Неровенс й е заръчал така. Ето какво, девице, ще вървя по-нататък с вас само при условие, че не ще ругаете повече сър Криводрешко, тъй като той е храбър рицар и не се съмнявам, че ще стане благороден мъж. И от жалост към него и от страх да не загине тръгнах подире ви, за да му помогна в това тежко изпитание.

— Ах, Бог да ви благослови — рекла девицата, — сега ще ви открия и на вас, и на него, че не го хулех от омраза, а от голяма любов. Защото все си мислех, че е твърде млад и неукрепнал да се заеме с това приключение. И затуй исках от все сърце да го прогоня от страх за живота му, тъй като никой млад рицар не може да доведе до успешен край това приключение.

— Кълна се в Бога — рекъл сър Ланселот, — добри думи рекохте и ако до днес ви наричаха Злоезичната девица, то аз ще ви нарека Доброжелателната девица.

И тъй, продължили те да яздят още дълго време, додето най-подир стигнали до границите на страната Сурлуз и там видели китно село с мост, укрепен като здрава крепост. И когато сър Ланселот и другарите му застанали пред моста, изпречили се насреща им много благородни мъже и йомени и рекли:

— Благородни господа, не може да минете всички наведнъж по този мост и през тази крепост поради черния щит, който виждаме да носи един от вас, ала ще ви пуснем един по един, затова изберете кой първи ще мине по моста.

Тогава сър Ланселот предложил той да мине първи по моста.

— Сър — рекъл Криводрешко, — моля ви, позволете ми аз да вляза първи в тази крепост. И ако остана жив, ще пратя да ви повикат, а ако се случи да ме убият, така ми било писано. Ако ли пък попадна в плен, тогава можете да ме избавите.

— Никак не ми се иска да ви изложа на тази опасност — рекъл сър Ланселот.

— Сър — отвърнал Криводрешко, — моля ви, оставете това приключение на мен.

— Вървете — рекъл сър Ланселот — и нека Иисус Христос ви помага.

И тъй, влязъл той и веднага насреща му се изпречили двама братя, единият се казвал сър Всесилни, а другият — сър Любвеобилни, и тозчас започнали бой със сър Криводрешко. И той повалил първо Всесилни, а после и Любвеобилни. Сетне братята вдигнали щитове, изтеглили мечове и приканили Криводрешко да слезе от коня. А той така и сторил. Взели да се сипят тогава удари с меч и двамата рицари настървено нападали Криводрешко и му нанесли безчет тежки рани по главата, по гърдите и по раменете. И доколкото могъл, той им отвръщал с тежки удари. Тогава те взели ловко да го заобикалят и да го нападат откъм двете страни, ала той с чудна мощ и рицарско умение ги посрещал винаги лице в лице. И като усетил колко тежко е ранен, удвоил силата на ударите си и им нанесъл толкоз рани, че ги повалил наземи и щял да ги убие, ако не се били признали за победени.

И незабавно сър Криводрешко яхнал най-добрия кои от трите и отишъл при другата крепост на моста. И там срещнал третия брат, най-благороден рицар на име Пленориус, и влязъл в двубой с него, та накрая и двамата паднали наземи с все конете си. После пъргаво скокнали на крака, вдигнали щитове, изтеглили мечове и си разменили безчет тежки удари, като ту единият рицар бил на моста, ту другият. И така се сражавали те повече от два часа без почивка. И през цялото време сър Ланселот и девицата ги наблюдавали.

— Горко ми — рекла девицата, — моят рицар се бие много храбро, ала вече твърде дълго.

— Сега можете да се уверите, че е благороден рицар — отвърнал сър Ланселот, — защото, не забравяйте — преди малко се сражава с други двама рицари и е тежко ранен. Цяло чудо е, че с многото си рани издържа на тази продължителна битка с такъв храбър рицар.