Томас Малори
Смъртта на Артур (153)

Глава 33

Как сър Гарет и сър Гауейн се сражавали един срещу друг и как се познали благодарение на девицата Линет

И тъй, херцогът поел по пътя си, а сър Гарет останал сам. И видял той да идва към него един въоръжен рицар. Тогаз сър Гарет взел щита на херцога, яхнал коня си и без да си разменят ни дума, двамата Връхлетели един върху друг с гръм и трясък. И рицарят ранил сър Гарет под ребрата с копието си. Сетне слезли от конете, изтеглили мечове и си нанесли такива силни удари, че кръв рукнала по земята. И така се били два, часа.

Дошла най-подир девицата Линет, която някои наричали Свирепата девица, яхнала кротко муле, и викнала с висок глас:

— Сър Гауейн, сър Гауейн, престани да се сражаваш с брат си сър Гарет.

И като чул тези думи, той захвърлил щита и меча, изтичал към сър Гарет и го прегърнал, а после коленичил пред него и го помолил за милост.

— Кой сте вие — рекъл сър Гарет, — дето само преди миг се биехте с такава сила и мощ, а сега изведнъж се предавате?

— О, Гарет, аз съм брат ви, сър Гауейн, който заради вас изживя много мъки и тегла.

Тогаз сър Гарет снел шлема си, коленичил пред брат си и го помолил за прошка. Сетне двамата станали, прегърнали се и дълго плакали, преди да могат да си кажат нещо. И всеки от тях признавал другия за победител в борбата и тъй си разменили много сърдечни думи.

— Ех, мой благородни братко — рекъл сър Гауейн, — Бога ми, длъжен съм да ви възхваля, дори да не ми бяхте брат, понеже прославихте крал Артур и неговия двор, като пратихте там за една година повече славни рицари, отколкото шестима измежду най-добрите от Кръглата маса, с изключение на сър Ланселот.

Приближила се тогаз до тях Свирепата девица, същата онази девица Линет, която толкова време странствала със сър Гарет, и спряла кръвта от раните на сър Гарет и на сър Гауейн.

— Сега какво ще правите? — рекла Свирепата девица. — Струва ми се, че ще бъде най-добре да изпратите вест на крал Артур къде сте, защото конете ви са тъй изтощени, че не ще могат да ви носят.

— Любезна девице — рекъл сър Гауейн, — моля ви, идете при моя господар, вуйчо ми крал Артур, и му разкажете какво приключение ми се случи, и тогаз, предполагам, той няма дълго да се забави и ще пристигне начаса тук.

И тъй, качила се тя на мулето си и бързо отишла при крал Артур, който се намирал само на две мили път оттам. И когато му разказала всичко, той заръчал да му доведат пъргав жребец. А сетне го яхнал и рекъл на своите лордове и дами, че ако желаят, могат да тръгнат с него. И започнали бързо да оседлават конете на кралици и принцове и да им слагат юзди и всеки искал по-скоро да се приготви за път.

И когато кралят пристигнал там, дето били сър Гауейн и сър Гарет, видял ги да седят върху склона на едно хълмче. Тогаз кралят слязъл от коня и като се приближил до сър Гарет, понечил да му каже нещо, ала не могъл и паднал в несвяст от радост. И те се втурнали към вуйчо си и го помолили да бъде така добър и да се успокои. И трябва да знаете, че кралят много се радвал, ала и горко се каел заради сър Гарет, и плакал като дете.

Сетне дошла майка му, кралицата на Оркни, лейди Маргауз и погледнала сър Гарет в лицето, ала не могла да заплаче, а изведнъж паднала в несвяст и дълго лежала като мъртва. И тогаз сър Гарет успокоил майка си с кротки думи, та тя се съвзела и се възрадвала.

Подир туй кралят заповядал всички подчинени нему рицари да се настанят на лагер там и сторил това от любов към племенниците си. Така и направили и всичко било приготвено както подобава и не липсвало ни месо, ни дивеч и нищо, което може да се купи със злато и сребро. Сетне с помощта на Свирепата девица раните на сър Гауейн и сър Гарет били изцелени. И всички останали там осем дни.

Тогаз крал Артур рекъл на Свирепата девица:

— Чудно ми е, че сестра ви, лейди Лионес, тъй и не дойде при мен, а още по-чудно ми е, че не идва да навести своя рицар и мой племенник сър Гарет, който извърши толкова подвизи от любов към нея.

— Господарю — отвърнала девицата Линет, — благоволете да я извините, тъй като тя не знае, че господарят сър Гарет е тук.

— Тогава идете и я доведете — рекъл крал Артур, — за да можем да уредим всичко според желанието на моя племенник.

— Сър — рекла девицата, — ще сторя както заръчахте.

И с тези думи поела към замъка. И щом сестра й научила всичко, приготвила се за път колкото могла по-бързо и още на другата сутрин пристигнала в лагера с брат си сър Грингамор и с четирийсетте си рицари. И като отишла там, била посрещната най-радушно както от краля, така и от много други крале и кралици.