Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

За съвета, в който сър Ланселот и другарите му обсъдили как да спасят кралицата

— Господарю мой сър Ланселот — рекъл сър Борс, — съветвам ви с търпение да срещнете и доброто, и злото и да благодарите Богу за него. И след като се случи всичко това, гответе се за бой, защото, ако пожелаете да се сражавате, няма в християнския свят рицарско войнство, което би могло да ви стори зло. И съветвам ви също, господарю сър Ланселот, тъй като кралица Гуиневир е в беда и страда заради вас, вие като достоен рицар да я избавите. Ако постъпите инак, ще бъдете опозорен, додето свят светува. След като са ви заловили при нея, независимо от това дали сте виновен или невинен, ваш дълг е да защитите кралицата, за да не бъде позорно убита, понеже, ако тя загине, срамът ще бъде ваш.

— Господ да ме запази от този позор — рекъл сър Ланселот — и да избави моята господарка кралицата от зло и от позорна смърт. Не бива да загине тя по моя вина! Затуй, любезни лордове, родственици и приятели мои, кажете ми какво решихте.

Тогаз те всички рекли:

— Ще сторим това, което ни заповядате.

— Ето какво искам да знам — рекъл сър Ланселот, — ако утре, подтикнат от зли съветници, моят господар Артур в гнева си заповяда да бъде изгорена кралицата на клада, посъветвайте ме, моля ви се, какво е най-добре да се направи.

Тогаз те всички в един глас отвърнали:

— Сър, ние смятаме, че като достоен рицар трябва да избавите кралицата, понеже ще бъде осъдена на изгаряне заради вас. И може да се предположи, че ако ви заловят, вие ще понесете същата, ако не и по-позорна смърт. И, сър, тъй като вие неведнъж сте я спасявали от смърт, която я е застрашавала заради други обвинения, още по-достойно е сега да спасите кралицата от тази беда, която тя понася заради вас самия.

Тогава сър Ланселот се позамислил и рекъл:

— Любезни лордове, трябва да знаете, че не желая да сторя нещо, което би донесло безчестие на вас и моя род, ала знайте също, че не желая моята господарка кралицата да умре от позорна смърт. Вие ме съветвате да избавя кралицата, ала аз ще трябва да извърша много злини, за да я избавя. Може би ще погубя някои от най-верните си другари, за което дълбоко ще скърбя. Може би ще има и такива, които начаса щяха да застанат на моя страна, ако не се страхуваха да отхвърлят клетвата си пред краля, а на тях не бих желал да сторя зло. И, кажете ми, ако успея да я избавя, къде ще я заведа?

— Това ще бъде най-малката ни грижа — рекъл сър Борс. — Как постъпи благородният рицар сър Тристан с ваша помощ? Не живя ли той цели три години с Хубавата Изолда в замъка Веселата стража? И той стори това по ваш съвет, а замъкът все още е ваш. Същото можете да направите и вие, ако пожелаете, и бързо да отведете кралицата със себе си, ако кралят я осъди да бъде изгорена на клада. И можете да останете с нея във Веселата стража, додето премине гневът на краля, а сетне най-достойно ще заведете кралицата обратно при краля. И знайте, че той може би ще ви благодари затуй, че сте я избавили, вместо да ви се сърди.

— Трудно е да се постигне това — отвърнал сър Ланселот. — Съдбата на сър Тристан може да ми послужи за урок, понеже сами знаете какво се случи, когато след безчет клетви и уверения той заведе Хубавата Изолда от Веселата стража при крал Марк — колко позорно онзи подъл предател крал Марк го уби, додето той свиреше на арфа пред Хубавата Изолда, пронизвайки го в сърцето откъм гърба с остро копие. Болка изпълва душата ми, като говоря за смъртта му, защото светът никога вече не ще види такъв рицар.

— Всичко това е вярно — рекъл сър Борс, — ала има едно нещо, което трябва да вдъхне смелост на вас и на всички ни, и то е, че крал Артур и крал Марк никак не си приличат по нрав. Няма човек, що може да обвини крал Артур, че някога е изменил на дадената дума.

И тъй, накратко казано, те се споразумели, за добро или за зло, че ако на сутринта кралицата бъде поведена към кладата, те начаса ще я избавят. И по съвета на сър Ланселот всички се скрили дълбоко в една гора близо до Карлайл и там зачакали да разберат какво ще стори кралят.