Томас Малори
Смъртта на Артур (157)

Глава 2

Как мащехата на сър Тристан заръчала да приготвят отрова, за да погуби сър Тристан

И тогава някои от тях искали да убият детето, понеже им се щяло да станат владетели на страната Лион. Ала със справедливи думи и много старания благородната дама сторила тъй, че повечето барони не се съгласили. И наредили те да бъде занесена у дома мъртвата кралица и горко плакали за нея.

В туй време, на следната утрин подир смъртта на кралицата, Мерлин освободил от плен крал Мелиодас. И когато кралят се завърнал у дома, повечето васали много се зарадвали, ала толкоз неутешима била скръбта на краля, че никакви думи не могат я описа. И наредил той да я погребат богато, а после кръстил детето, както съпругата му заръчала преди смъртта си. И нарекъл го Тристан, дете, родено в скръб.

Сетне крал Мелиодас живял седем години без жена и през цялото туй време Тристан бил гледан добре. После се случило, че крал Мелиодас се венчал за дъщерята на крал Хоуел от Бретан и тя скоро родила деца от него. И тогава я обзели печал и завист, че собствените й деца не ще властват над страната Лион, и затова наредила да отровят малкия Тристан.

И заръчала тя да сипят отрова в един сребърен вокал в стаята, където Тристан и децата й играели, понеже смятала, че когато Тристан ожаднее, ще пие от този бокал. Ала случило се същия ден, че синът на кралицата влязъл в стаята, видял бокала с отровата и като мислел, че е нещо добро за пиене, взел го в ръце, защото бил жаден, и хубаво се напил. И тозчас детето се пръснало и умряло.

И когато кралицата научила за смъртта на сина си, трябва да знаете, че много се наскърбила. Ала кралят не разбрал нищо за коварството й. Въпреки всичко кралицата не се отказала от намеренията си, та скоро наредила да сипят друга отрова в бокала.

И случайно крал Мелиодас, съпругът й, намерил бокала с вино, в който била отровата, и понеже бил много жаден, надигнал го да пие. И тъкмо щял да отпие, когато кралицата го видяла, изтичала към него и изведнъж дръпнала бокала от ръката му. Учудил се кралят на нейната постъпка, ала сетне си спомнил как синът й внезапно умрял от отравяне. Тогава я хванал за ръката и рекъл:

— Коварна изменнице, кажи ми що за питие е това, инак ще те убия.

И тозчас изтеглил меча си и се заклел с тежък обет, че ще я убие, ако не му каже истината.

— Ах, милост, господарю — рекла тя, — всичко ще ви кажа.

И му разказала как искала да убие Тристан, за да наследят децата й кралството.

— Щом е тъй — рекъл крал Мелиодас, — ще понесеш заслуженото наказание.

И тъй, със съгласието на васалите осъдил я да бъде изгорена жива. Приготвили тогава голяма клада, ала тъкмо когато кралицата стъпила на нея, за да намери смъртта си, младият Тристан коленичил пред крал Мелиодас и го помолил да обещае, че ще изпълни едно негово желание.

— На драго сърце — отвърнал кралят.

— Подари ми живота на кралицата, моята мащеха — рекъл младият Тристан.

— Не е разумна тази молба — отвърнал крал Мелиодас. — Ти по право трябва да я мразиш, тъй като тя щеше да те погуби с отрова, ако бе сполучила в намеренията си. И знай, че главно заради теб искам тя да умре.

— Сър — рекъл Тристан, — колкото за това, умолявам ви, бъдете милостив и й простете, а колкото до мен, нека Бог й прости, както й прощавам аз. И понеже, ваше величество, благоволихте да ми обещаете, че ще изпълните желанието ми, в името божие заклевам ви да удържите на дадената дума.

— Щом е тъй — рекъл кралят, — ще ти подаря живота й. Ето, предавам я на теб — иди при кладата, вземи тази жена и нрави с нея каквото пожелаеш.

И тъй, младият Тристан отишъл при кладата и със съгласието на краля я избавил от смърт. Сетне крал Мелиодас дълго не я допускал нито в леглото си, нито на трапезата си. Най-подир младият Тристан с много усилия успял да сдобри краля и кралицата. Ала след всичко това кралят не желаел младият Тристан да остане в двора му.