Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Как сър Тристан се разделил с краля и с Хубавата Изолда и като напуснал Ирландия, се завърнал в Корнуол

— Сър — рекъл сър Тристан, — ще ви открия истината: името на баща ми е сър Мелиодас, крал на Лион, а майка ми се казваше Елизабет и беше сестра на крал Марк от Корнуол. Майка му умряла при раждането ми в гората и затуй, преди да умре, наредила, когато ме кръщават, да ме нарекат Тристан. И тъй като не исках да знаят тук кой съм, обърнах името си на Тантрист. А в Корнуол се сражавах вместо вуйчо си заради данъка и заради правата, които имахте от много години над Корнуол. И знайте, че приех този двубой от уважение към вуйчо си и от любов към Корнуол, а също и за да спечеля слава, защото тъкмо в деня, когато се бих със сър Мархаус, бях посветен в рицарство и никога до този ден не бях се сражавал с рицар, а колкото до него, той си отиде жив оттам и остави меча и щита си.

— Кълна се в Бога — рекъл кралят, — мога само да кажа, че си постъпил по рицарски и твой дълг е било да защитиш правата им и да спечелиш слава, както подобава на рицар. Въпреки това достойнството не ми позволява да те оставя в тези земи, без да предизвикам недоволството на своите васали, на кралицата си и на роднините й.

— Сър — рекъл Тристан, — благодаря ви за щедрото гостоприемство, което получих тук от вас, и за голямата добрина, която моята господарка, дъщеря ви, показа към мен. И затова знайте, че може би ще спечелите повече, ако остана жив, отколкото от смъртта ми, защото нищо чудно да се случи някой ден да ви сторя добро из обширните земи на Англия и тогава ще се радвате, че сте ми оказали такава милост. Заклевам се също в рицарската си чест, че където и да ида, ще бъда верен слуга и рицар на моята господарка, дъщеря ви, в добро и зло, и никога не ще откажа да сторя за нея всичко, каквото един рицар може да стори. И моля ви, благоволете да ми разрешите да се сбогувам с моята господарка, дъщеря ви, и с вашите васали и рицари.

— На драго сърце — отвърнал кралят.

Тогава сър Тристан отишъл при Хубавата Изолда да се сбогува с нея и й открил всичко — кой е и как е променил името си, за да не го познаят, и как една жена му казала, че никога не ще се излекува, докато не иде в страната, дето била приготвена отровата.

— И нямаше да избягна смъртта си, ако не беше вашата помощ.

— О, благородни рицарю — рекла Хубавата Изолда, — голяма е скръбта ми, че си отивате, защото никога не съм срещала друг мъж, тъй достоен за моята благосклонност.

И тя заплакала горчиво.

— Господарко моя — рекъл сър Тристан, — трябва да узнаете, че името ми е Тристан Лионски и съм син на крал Мелиодас, роден от неговата кралица. И заклевам ви се, че ще бъда ваш верен рицар, додето съм жив.

— Сполай ви — рекла Хубавата Изолда. — А аз се заклевам, че седем години няма да се омъжа, освен с ваше съгласие, и за когото вие кажете да се омъжа, него ще взема, и той ще ме вземе само ако вие склоните.

Сетне двамата си разменили пръстени и сър Тристан си отишъл, като я оставил горко да ридае и да въздиша.

После отишъл право в двора при васалите и се сбогувал и с най-богатите, и с най-бедните и открито им рекъл:

— Благородни лордове, ето че съм принуден да си вървя вече. И ако има сред вас някой, когото съм обидил, или мъж, когото съм оскърбил, нека се оплаче още сега, преди да си ида, и аз ще сторя всичко, що е по силите ми, да изкупя вината си. И ако има тук някой, който желае да ми стори зло или да говори зли и позорни думи зад гърба ми, нека ги каже сега, ето, готов съм за двубой и ще му се отплатя в битка лице в лице.

Ала всички мълчали и никой не рекъл ни дума. И макар че имало между тях рицари от рода на кралицата и от рода на сър Мархаус, никой не посмял да излезе насреща му.