Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 29

Още за същия турнир

И когато свършили тези двубои с копие, всички изтеглили мечовете си и започнал ожесточен турнир. И сър Ламорак извършил чудни бойни подвизи, та между него и сър Железни, Червения рицар от Червените ливади, се завързала люта схватка. Също и между сър Паломид и Блеоберис се завързала люта схватка. И сър Гауейн и сър Тристан се сражавали един срещу друг, и сър Гауейн бил повален от коня и дълго останал на земята, та се посрамил.

Впуснал се тогаз в битката сър Ланселот и ударил сър Таркуин, а той пък ударил него. После дошъл и брат му, сър Карадос, та двамата заедно нападнали сър Ланселот, ала той, понеже бил най-благородният рицар на света, славно се сражавал с тях, та всички се чудели на мощта му.

Тогаз дошъл сър Гарет и познал, че не друг, а сър Ланселот се бие срещу тези двама опасни рицари, и сър Гарет се хвърлил помежду им с добрия си кон и ги разделил, ала не нанесъл ни един удар на сър Ланселот. Забелязал това сър Ланселот и се досетил, че този храбър рицар трябва да е сър Гарет. После сър Гарет обърнал коня си и като се впуснал насам и натам, сипел удари наляво-надясно, та всички добре виждали откъде е минал. И случило се тъй, че се сражавал с брат си, сър Гауейн, и го повалил, защото успял да му смъкне шлема, а същото сторил и с още петима-шестима рицари на Кръглата маса, та хората рекли, че той най-много се старае в битката и най-достойно изпълнява рицарския си дълг?

И като го видял сър Тристан как се сражава с копие и как добре върти меча, отишъл при сър Железни и сър Персант Сини и ги запитал да му кажат истината:

— Що за рицар е онзи, дето се явява в толкоз различни цветове, защото, струва ми се, никак не жали сили и не си дава отдих нито за миг?

— Не знаете ли кой е? — запитал сър Железни.

— Не — отвърнал сър Тристан.

— Тогаз чуйте — това е рицарят, що люби владетелката на този замък, а и тя го люби. Той е рицарят, който ме победи, когато обсаждах замъка, и пак той надви сър Персант и тримата му братя.

— Как се казва? — запитал сър Тристан. — И от какъв е род?

— В двора на крал Артур го наричали Бомен, ала истинското му име е сър Гарет от Оркни, брат на сър Гауейн.

— Кълна се в живота си — рекъл сър Тристан, — храбър рицар е той и силен воин, и ако е още млад, един ден ще се прояви като истински благороден рицар.

— Почти дете е — рекли всички, — а в рицарство го посвети сър Ланселот.

— Това е още по-добре за него — рекъл Тристан.

И тогаз сър Тристан, сър Железни, сър Персант и братята му се впуснали заедно да помагат на сър Гарет в битката и много тежки удари били нанесени.

И скоро сър Гарет се отдръпнал малко встрани, да си оправи шлема, и джуджето му рекло:

— Дайте ми пръстена си, да не го изгубите, додето пиете вода.

И тъй, като утолил жаждата си, сър Гарет надянал шлема, яхнал бързо коня и отново се хвърлил в битката, а пръстенът останал у джуджето. И джуджето много се зарадвало, че пръстенът не е у господаря му, защото добре знаело, че така скоро ще го познаят.

И когато сър Гарет се явил на полето, всички добре и ясно видели, че е в жълти доспехи, а той смъквал шлемове и повалял рицари, та крал Артур се чудел кой е този рицар, тъй като по косата му познал[1], че е същият.

Бележки

[1] В по-късно открития ръкопис на „Смъртта на Артур“ този пасаж гласи „по коня му“, което прави текста много по-ясен, тъй като едва ли под шлема може да се види косата на Гарет. Според издателя на този ръкопис проф. Вннавер в текста на Какстън е допусната печатна грешка, а по-стари тълкуватели са обяснявали разпознаването на Гарет „по косата му“ с връзката на Гауейн, а следователно и на брат му Гарет, с легендарния келтски герой Гури Златокоси или Дългокоси. Трябва да се има предвид, че имената на тримата братя Гауейн, Гахерис и Гарет насочват към тази връзка и е твърде вероятно от един герой постепенно да са се развили двама, а по-късно и трима герои — явление, доста разпространено в този вид литература, за която е характерно повторение на елементите.