Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Morte d’Arthur, 1470 (Обществено достояние)
- Превод от английски
- Мария Ранкова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2011 г.)
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том I
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат април 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Формат 84X108/32
Печатни коли 30,50.
Издателски коли 25,62.
УИК. 27,56
Цена 3,81 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
Издание:
Под редакцията на Румен Митков
Предговор: Александър Шурбанов
Превод от английски: Мария Ранкова
Бележки и коментар: Мария Ранкова
Библиотечно оформление: Петър Добрев
Sir Thomas Malory
Le Morte d’Arthur
Penguin Books Ltd.,
Harmondsworth, Middlesex, England
Томас Малори
Смъртта на Артур, Том II
Английска
Първо издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89
Редактор: Румен Митков
Художник: Петър Добрев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Грета Петрова
Дадена за набор август 1988 г.
Подписана за печат март 1989 г.
Излязла от печат юли 1989 г.
Печатни коли 33.
Издателски коли 27,72.
Формат 84×108/32.
УИК 29,76.
Цена 4,05 лв.
ДИ „Народна култура“, 1989
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Глава 29
Още за същия турнир
И когато свършили тези двубои с копие, всички изтеглили мечовете си и започнал ожесточен турнир. И сър Ламорак извършил чудни бойни подвизи, та между него и сър Железни, Червения рицар от Червените ливади, се завързала люта схватка. Също и между сър Паломид и Блеоберис се завързала люта схватка. И сър Гауейн и сър Тристан се сражавали един срещу друг, и сър Гауейн бил повален от коня и дълго останал на земята, та се посрамил.
Впуснал се тогаз в битката сър Ланселот и ударил сър Таркуин, а той пък ударил него. После дошъл и брат му, сър Карадос, та двамата заедно нападнали сър Ланселот, ала той, понеже бил най-благородният рицар на света, славно се сражавал с тях, та всички се чудели на мощта му.
Тогаз дошъл сър Гарет и познал, че не друг, а сър Ланселот се бие срещу тези двама опасни рицари, и сър Гарет се хвърлил помежду им с добрия си кон и ги разделил, ала не нанесъл ни един удар на сър Ланселот. Забелязал това сър Ланселот и се досетил, че този храбър рицар трябва да е сър Гарет. После сър Гарет обърнал коня си и като се впуснал насам и натам, сипел удари наляво-надясно, та всички добре виждали откъде е минал. И случило се тъй, че се сражавал с брат си, сър Гауейн, и го повалил, защото успял да му смъкне шлема, а същото сторил и с още петима-шестима рицари на Кръглата маса, та хората рекли, че той най-много се старае в битката и най-достойно изпълнява рицарския си дълг?
И като го видял сър Тристан как се сражава с копие и как добре върти меча, отишъл при сър Железни и сър Персант Сини и ги запитал да му кажат истината:
— Що за рицар е онзи, дето се явява в толкоз различни цветове, защото, струва ми се, никак не жали сили и не си дава отдих нито за миг?
— Не знаете ли кой е? — запитал сър Железни.
— Не — отвърнал сър Тристан.
— Тогаз чуйте — това е рицарят, що люби владетелката на този замък, а и тя го люби. Той е рицарят, който ме победи, когато обсаждах замъка, и пак той надви сър Персант и тримата му братя.
— Как се казва? — запитал сър Тристан. — И от какъв е род?
— В двора на крал Артур го наричали Бомен, ала истинското му име е сър Гарет от Оркни, брат на сър Гауейн.
— Кълна се в живота си — рекъл сър Тристан, — храбър рицар е той и силен воин, и ако е още млад, един ден ще се прояви като истински благороден рицар.
— Почти дете е — рекли всички, — а в рицарство го посвети сър Ланселот.
— Това е още по-добре за него — рекъл Тристан.
И тогаз сър Тристан, сър Железни, сър Персант и братята му се впуснали заедно да помагат на сър Гарет в битката и много тежки удари били нанесени.
И скоро сър Гарет се отдръпнал малко встрани, да си оправи шлема, и джуджето му рекло:
— Дайте ми пръстена си, да не го изгубите, додето пиете вода.
И тъй, като утолил жаждата си, сър Гарет надянал шлема, яхнал бързо коня и отново се хвърлил в битката, а пръстенът останал у джуджето. И джуджето много се зарадвало, че пръстенът не е у господаря му, защото добре знаело, че така скоро ще го познаят.
И когато сър Гарет се явил на полето, всички добре и ясно видели, че е в жълти доспехи, а той смъквал шлемове и повалял рицари, та крал Артур се чудел кой е този рицар, тъй като по косата му познал[1], че е същият.