Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Le Morte d’Arthur, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том I

 

Английска

Първо издание

Литературна група — ХЛ. 04/9536679811/5557-131-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректори: Здравка Славянова, Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат април 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Формат 84X108/32

Печатни коли 30,50.

Издателски коли 25,62.

УИК. 27,56

 

Цена 3,81 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

 

 

Издание:

Под редакцията на Румен Митков

Предговор: Александър Шурбанов

Превод от английски: Мария Ранкова

Бележки и коментар: Мария Ранкова

Библиотечно оформление: Петър Добрев

 

Sir Thomas Malory

Le Morte d’Arthur

Penguin Books Ltd.,

Harmondsworth, Middlesex, England

 

Томас Малори

Смъртта на Артур, Том II

 

Английска

Първо издание

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536672511/5557-134-89

 

Редактор: Румен Митков

Художник: Петър Добрев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Грета Петрова

 

Дадена за набор август 1988 г.

Подписана за печат март 1989 г.

Излязла от печат юли 1989 г.

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72.

Формат 84×108/32.

УИК 29,76.

 

Цена 4,05 лв.

 

ДИ „Народна култура“, 1989

ДП „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава 6

Как сър Борс си отишъл и как кралица Гуиневир укорила сър Ланселот и с какви думи се извинил той

— А сега — рекъл старецът на сър Борс — иди при своя сродник сър Ланселот и му разкажи за приключението си, защото той щеше да бъде най-достоен от всички рицари на земята за него, ала има твърде тежки грехове и не може да извърши свети дела, а ако не бяха греховете му, щеше да надмине всички рицари. И кажи на сър Ланселот, че в светските подвизи той надминава всички по мъжество и храброст, ала в духовните мнозина ще стоят по-горе от него.

И тогава сър Борс съгледал да минават край него четири бедно облечени жени и ги видял как влизат в една зала, дето сияела светлина като лятно слънце. И там жените коленичили пред сребърен олтар, поставен върху четири стълба, и един епископ стоял на колене пред сребърния олтар. И като погледнал нагоре, сър Борс видял над главата му да виси сребърен меч и яркото му сияние така го проболо в очите, че за миг сър Борс бил ослепен и чул глас, който му рекъл:

— Върви си, сър Борс, защото още не си достоен да стоиш тук.

И тогава той се върнал на постелята си и лежал там до съмване, а на сутринта крал Пелес твърде се зарадвал на сър Борс, като го видял жив и здрав. И скоро сър Борс си тръгнал и отишъл в Камелот. И там намерил сър Ланселот от Езерото и му разказал приключенията си при крал Пелес в Корбин.

И тозчас се разчуло из Артуровия двор, че Елейн, дъщерята на крал Пелес, е заченала и родила син от Ланселот, и като научила за това кралица Гуиневир, твърде се разгневила, отправила много упреци на сър Ланселот и го нарекла неверен рицар. Тогава сър Ланселот разказал всичко на кралицата и как чрез коварна магия го принудили да сподели ложето на Елейн, защото мислел, че е кралицата. И кралицата простила на сър Ланселот.

И както се разказва в книгата, крал Артур по туй време бил във Франция и воювал срещу могъщия крал Клаудас и завладял немалко от земите му. А като се върнал, кралят наредил да разгласят, че устройва голямо празненство, на което трябва да присъстват всички лордове и дами в Англия освен онези, що се бунтували против властта му.